Във връзка с настъпилите след публикацията промени натиснете тук за Актуална информация за сроковете по обществени поръчки в условията на извънредно положение

На 23.03.2020 г. беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Обявеното в Република България извънредно положение на 13.03.2020 г. постави редица въпроси за отлагане на определени действия или за отлагане изпълнението на задължения. Какви са обаче последиците за възложителите и за участниците в обществени поръчки и дали законът е достатъчно ясен в тази връзка?

• Какво се случва с процедури, открити преди обявяване на извънредното положение и с процедури, открити в рамките на извънредното положение

Въпросът за процедурите, открити преди извънредното положение, постави няколко неясноти. От една страна, възложителите се питат следва ли да продължат действията по провеждане на процедурата в условията на извънредно положение, а от друга страна, участниците си задават въпроса дали срокът за получаване на оферти ще бъде удължен.  И ако тези въпроси не стоят за една група възложителите, които започнаха да прилагат електронната система за обществени поръчки (ЦАИС), то друга, немалка група възложители, все още прилагат стария ред за разглеждане на хартиени заявления и оферти.

Може да се направи извод, че не се въвеждат промени в сроковете за провеждане на вече започналите процедури за обществени поръчки, включително не се стопира откриването на нови процедури в рамките на извънредното положение. Предложение за изрично стопиране на поръчки беше дискутирано между първо и второ четене на закона в Народното събрание, но то беше отхвърлено.

По отношение на сроковете за получаване на оферти по вече обявени поръчки, новият закон също не поставя специални правила, които да водят до спиране и/или до отлагане изтичането на тези срокове след приключване на извънредното положение. В Закона за обществените поръчки са определени минимални срокове за получаване на оферти за различните видове процедури, но решението за тяхната продължителност е в ръцете на възложителя, който има и опцията да ги удължава по своя преценка. Поради тази причина, сроковете за подаване на оферти по обществени поръчки не попадат в приложното поле на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

• Какво се случва със сроковете за обжалване на актове и действия на възложителя, изтичащи по време на извънредното положение

Този въпрос е най- дискусионен по отношение срока за обжалване пред Комисия за защита на конкуренцията, доколкото производството, което се образува пред комисията, не е съдебно. Дава ли новият закон основание да бъде спрян срока за подаване на жалба пред КЗК?

Сроковете за обжалване на актове и действия на възложители са фиксирани в Закона за обществените поръчки. Касае се за срокове, предвидени в нормативен акт, с изтичането на които се погасява правото за подаване на жалба на заинтересовани лица или участници, като последните обичайно са частно правни субекти. Предвид наличието на посочените белези, може да се каже, че тези срокове попадат в приложното поле на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и те следва да спрат да текат за периода от 13.03.2020 г. до края на извънредното положение. Какво практически означава спирането на срока – да вземем следния пример: получили сте решение за класиране по обществена поръчка на 10.03.2020 г., което искате да обжалвате. Към 13.03.2020 г. са изтекли три дни от законоустановения 10 дневен срок за обжалване пред КЗК и срокът в този момент е спрян. След преустановяване на извънредното положение, следва да разполагате с още 7 дни за подаване на жалбата. Тепърва обаче предстои да се анализира практиката на КЗК по разглеждане на подобни жалби.

• Какви са останалите промени по отношение на обществените поръчки

Със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение са приети и няколко изрични разпоредби, позволяващи по-голяма гъвкавост на възложителите  при възлагането в условията на извънредно положение.

Изрично са изключени от обхвата на Закона за обществените поръчки определени неотложни дейности:

• закупуване от възложителите на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки;
• закупуване на медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им;
• възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно Наредба № 1 за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения

Това означава, че за посочените дейности възложителите няма да са длъжни да възлагат поръчка, независимо от стойността на закупената доставка или услуга.

Дадена е възможност за предоговаряне на срок на изпълнение на обществена поръчка

По искане на изпълнител на обществена поръчка може да бъде предоговорен срокът за изпълнение, но не повече от срока на действие на извънредното положение. Тук законът не дава никакви допълнителни условия, освен искане от изпълнителя и съобразяване със срока на извънредното положение. Говори се за „предоговаряне“ на срока, което, според спецификата на конкретния договор, би могло да означава нещо различно: така например, при договорите с периодично изпълнение, предоговарянето може да означава отлагане на периодичната престация за времето след преустановяване на извънредното положение. При договори с еднократно изпълнение, следва да се прецени, с оглед вида на конкретната дейност, дали това предоговаряне може да се изрази в удължаване на срока на изпълнение със срок, равен на срока на обявеното извънредно положение. С важно практическо значение е дали изпълнението на договора се спира изцяло, по отношение на всички задължения на изпълнителя, или се удължава срока за престиране на определен краен резултат. Ето защо, когато се възползват от тази хипотеза, възложителите следва прецизно да формулират условията на предоговаряне на срока.

Удължава се срокът за задължителното прилагане на електронната система за обществени поръчки

Възложителите, за които към 13.03.2020 г. не е възникнало задължението за прилагане на платформата по чл. 39а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, могат да продължат да прилагат реда за възлагане, действащ до 1 ноември 2019 г. по отношение на поръчките, открити до един месец след отмяната на извънредното положение. Така на практика, възложителите, които трябваше да започнат да прилагат електронната система от 01.04.2020 г., вече ще разполагат с един допълнителен месец, считано от отмяната на извънредното положение. Това правило има някои изключения. Независимо че възложителите ще прилагат отменен ред до един месец след извънредното положение, те следва да съчетаят този отменен ред с прилагане на актуалната редакция на конкретно посочени разпоредби.

В тази връзка те следва да имат предвид:

1. Новите стойностни прагове, посочени в чл. 6, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗОП при определяне на реда за възлагане на обществените поръчки, при които има намаляване на прага за доставки и услуги, увеличаване на праговете за услуги по Приложение № 2 и за строителството.
2. Допълненото условие по чл. 14, ал. 1, т. 5 и 7, и чл. 149, ал. 1, т. 13 от ЗОП при сключване на договори за вътрешно (in house) възлагане, при което се пояснява, че в юридическото лице – изпълнител се допуска пряко капиталово участие, когато такова се изисква от разпоредби на националното законодателство, в съответствие с ДЕС и ДФЕС.
3. Изискването прогнозната стойност да е актуална към датата на откриване на обществената поръчка съгласно на чл. 21, ал. 2 от ЗОП. Според новата редакция провеждането на пазарни проучвания или консултации за определяне на прогнозната стойност не е задължително. Те са посочени като възможност, която се прилага по преценка на възложителя.
4. Прецизираното основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗОП, което вече е приложимо единствено в случаите на представяне на документи с невярно съдържание, с които се доказват съответните декларирани обстоятелства в ЕЕДОП.
5. Редакциите на чл. 100, ал. 3 и ал. 12 от ЗОП, които касаят промяна в условията на обявените процедури. В ал. 3 е уточнено, че за да направи промени възложителят следва да изпрати за публикуване (а не да е публикувал) обявление за изменение или допълнителна информация и решението, с което то се одобрява. В случаите по ал. 12 възложителят практически определя нов срок, тъй като при описаните хипотези първоначално определеният срок вече е изтекъл (т. 1) или допълнителният срок по чл. 158, ал. 4 от ЗОП също се е оказал недостатъчен (т. 2).
6. Прецизирането на основанията за отстраняване по чл. 107 от ЗОП с допълване на т. 5 и включването на новата т. 6. Отстраняването от участие при нарушаване на забраните по чл. 101, ал. 9 или 10 от ЗОП следва да се извърши на основание чл. 107, т. 6 от ЗОП, а не както досега въз основа на съответната забрана. Когато заявление за участие или оферта не отговаря на условието за валидност, кандидатът или участникът се отстранява на основание чл. 107, т. 5 от ЗОП.
7. При сключване на договори, рамкови споразумения и договори въз основа на тях възложителите следва да се съобразят с условията по чл. 112, ал. 9 и 10 и чл. 112а от ЗОП, като не изискват от изпълнителите документи, които вече са им били представени и са актуални.

 Настоящият материал има за цел да даде на възложители и участници принципно тълкуване на новите положения, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

При конкретни въпроси можете да се обръщате към адв. Свилена Димитрова (s.dimitrova@popovarnaudov.bg) – партньор в Адвокатското дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ и експерт в направление „Публично право и проекти“.