С новия Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, обнародван на 24 март 2020 г., бяха въведени временни мерки, предвиждащи неприлагане на последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава. Предвидено е, до отмяна на извънредното положение, да не се прилагат и непаричните последици от неизпълнението, като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Наред с редица други неясноти по прилагане на приетия текст, той поставя и важни въпроси пред банковия и финансов сектор, свързани с изпълнение на регулаторни изисквания за спазване на капиталови изисквания. Един от тях е, как следва да бъдат разглеждани кредитите, по които не се прилагат последиците от забава за плащане и ще подлежат ли на допълнително провизиране. Важно е, в тази връзка да се отбележи, че обсъжданият чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, не урежда ваканция или гратисен период за плащане на вноските по съответните договори за кредит. Те са дължими в сроковете по договорите. Законът допуска единствено последиците от забава да не се прилагат, т.е. ако все пак не бъде извършено плащане по кредита, да не се изисква плащане на лихви и неустойки, както и Кредиторите да не се позовават на предсрочна изискуемост, да не се прекратяват договорите за кредит и т.н. При така приетата законодателна рамка, пред кредитните институции стои въпросът дали необслужването на кредити, което би могло да възникне, тъй като не се прилагат последиците от забава, би представлявало просрочие и следователно ще доведе ли до увеличаване на тяхното провизиране, както се изисква съгласно приложимите счетоводни стандарти.

Кога се приема, че един кредит става необслужван?

 Като цяло, европейските надзорни органи считат, че един кредит е необслужван, когато са налице признаци, че е възможно кредитополучателят да не изплати кредита поради финансови затруднения, или ако са изминали повече от 90 дни, без кредитополучателят да е изплащал договорените вноски. В най-лошия случай кредитополучателят е напълно неспособен да изплати кредита и банката трябва да коригира стойността му в своя баланс – понякога тя става дори нулева. Това се нарича „отписване“ на кредит. Когато размерът на необслужваните кредити надхвърли определено равнище, това влошава доходността на банката. Банките са задължени да заделят средства, т.е. да поддържат провизии, като защитен механизъм, в случай, че се наложи да обезценят или отпишат кредити.

Ще доведат ли приетите мерки в условията на извънредно положение до задължение на банките да поддържат допълнителни провизии?

 Частична яснота относно позицията на регулаторните органи на европейско ниво дава прието на 25 март 2020 г. становище на Европейския банков орган.

Със своето становище, Европейският банков орган изразява подкрепата си към мерките, предприети и предложени от националните правителства и органите на Европейски съюз, във връзка с неблагоприятното системно икономическо въздействие на пандемията COVID-19 под формата на публични (законодателни, като приетите в Румъния и Унгария) или частни (по инициатива на самите банки или финансови институции) мораториуми и неприлагане на неблагоприятни последици от забава в плащания по договори за кредит. С приетото становище, Европейският банков орган разяснява някои аспекти от функционирането на действащата пруденциална рамка, с цел да се осигури яснота в банковия сектор по въпросите, свързани с: (i) класификацията на кредитите, като такива в неизпълнение, (ii) идентифицирането на търпими експозиции и (iii) счетоводно третиране.

Европейският банков орган призовава за гъвкавост и прагматизъм при прилагането на пруденциалната рамка и капиталовите изисквания, като пояснява, че в случай на мораториуми и приемане на мерки за неприлагане на неблагоприятните последици от забава, не следва кредитите да бъдат класифицирани автоматично, като такива в неизпълнение или търпими експозиции. Акцентира се на важността на адекватното измерване на риска и извършването от кредитните институции на индивидуални оценки на възможността на длъжниците да плащат.

Предвидено е, при идентифицирането на кредити, като такива в неизпълнение, да се вземат предвид смекчаващи фактори, които да позволят преценка на обективния риск от претърпяване на икономически загуби. Както беше посочено по-горе, съгласно приложимите до момента критерии, най-общо един кредит се класифицира, като такъв в неизпълнение, в случай, че са изтекли 90 дни от неплащане на вноска по него. Целта на предвидения срок е да бъде осигурено достатъчно време за преструктурирането му, ако това е възможно и необходимо. Това е особено важно в светлината на въведените мерки в резултат на пандемията COVID-19. В насоките си, Европейският банков орган изрично препоръчва 90-дневния срок да бъде удължен със срока, за който се прилага мораториум или извънредни мерки, допускащи отлагане на плащания по съответните кредити.

Изрично е указано, кредитите да бъдат предоговаряни така, че финансовото състояние на кредитора да не намалява (т.е. нетната настояща стойност на паричните потоци по кредита да останат същите след преструктурирането му). В този случай, ако длъжникът е вероятно да изпълни задълженията си при предоговорените условия, не е необходимо експозицията да се класифицира като такава в неизпълнение. Това преструктуриране следва да се разглежда като мярка за освобождаване от негативните последици за кредитополучатели, които временно не са в състояние да обслужват задълженията си поради разпространението на COVID-19. Изрично е указано, в процеса да се осигури защитата на потребителите в максимална степен. По-специално, клиентите трябва напълно да разбират последиците от предприемането на каквито и да е било мерки, да не се прилагат скрити такси, както и тези мерки да не водят до директно неблагоприятно въздействие върху кредитния рейтинг на клиента.

На следващо място, при настоящите обстоятелства, мерките, които правителствата и кредитните институции предлагат да се справят с неблагоприятното системно икономическо въздействие на пандемията COVID-19, не би следвало да доведат до автоматично класифициране на експозициите като търпими – т.е. такива, по които се приема, че въпреки финансовите затруднения на кредитополучателя, кредитът не се квалифицира като такъв в неизпълнение. За целите на надзорното отчитане, принципно като търпими се класифицират експозиции, за които кредитните институции прилагат индивидуална оценка и мерки за подпомагане на конкретен кредитополучател, който изпитва или има вероятност да изпита временни финансови затруднения, при погасяване на своите задължения. В този смисъл, наложени публични или частни мораториуми или приложими за всички, мерки, ограничаващи негативните последици от неизпълнение, не водят до автоматично преквалифициране на експозициите като търпими. В случая, отново се препоръчва адекватно измерване на риска и извършването от кредитните институции на индивидуални оценки на съответните кредити и възможности на длъжниците да плащат, с отчитане на специфичния контекст на ситуацията породена от `COVID-19.

Становището на Европейския банков орган е в синхрон с позицията на Европейския орган за ценни книжа и пазари, който също издаде насоки по прилагането на международните счетоводни стандарти IFRS 9, в хипотезата на необслужвани кредити поради въведени национални мерки в резултат на пандемията. В становището по прилагането на счетоводните стандарти,  изрично се посочва, че те включват достатъчна гъвкавост, за да отразяват вярно специфичните обстоятелства, свързани с наложените мерки с отчитане на качествените и количествените характеристики на вземанията.

             Какво следва за банките и финансовите институции?

 При отчитане на последиците от прилагане на мерките, фокусът на банките и финансовите институции следва да бъде насочен към реална преценка на риска и извършването на индивидуални оценки на платежоспособността на длъжниците от страна на кредитните институции. Препоръката 90-дневния срок, с изтичането на който, се приема, че кредитът е необслужван, да бъде удължен със срока, за който се прилага мораториум или извънредни мерки, допускащи отлагане на плащания по съответните кредити, има за цел да позволи на кредитните институции да бъдат по-гъвкави в подхода си и да поддържат допълнителни провизии само по отношение на кредитите, за които в резултат на индивидуална оценка се приеме, че няма да бъдат обслужвани.

При всички положения, насоките на Европейския банков орган следва да бъдат конкретизирани с решение на национално ниво, отчитащо приетите и приложими в България мерки, свързани с пандемията и действащата към момента законодателна рамка. В този смисъл, имайки предвид текстът на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, е важно да се съобрази, че предвиденото неприлагане на последиците от забава, включително лихви и неустойки, не представлява публичен мораториум и не предоставя гратисен период за плащане по кредити по смисъла на приетите насоки от Европейския банков орган.

Нашата препоръка на този етап към кредитните институции е, индивидуалните оценки (с оглед доказването впоследствие на съществените обстоятелства за предоставени облекчения, например при финансов одит или регулаторна инспекция) да се документират под формата на искане (молба, заявление, уведомление, декларация) от Клиента и да бъдат добре обосновани.

При конкретни въпроси можете да се обръщате към адв. Цветелина Стоилова (ts.stoilova@popovarnaudov.bg) – Старши асоцииран партньор и Ръководител практика Банки и финанси в Адвокатското дружество „Попов, Арнаудов и партньори“.