Статията е актуализирана след обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение от 09.04.2020 г.

В условията на извънредно положение и пандемия от COVID-19 бяха поставени редица въпроси свързани с изпълнението на данъчните задължения. В отговор на 23.03.2020 г. беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

На 9 април в „Държавен вестник“ беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., с който се въвеждат промени в Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.

Какви са реалните облекчения в сферата на данъчните задължения за хората и бизнеса?

1. В какъв срок трябва да се изпълнят задълженията за подаване на декларации и внасяне на данъци?

При обявяване на извънредното положение на 13 март 2020 г. първият данъчен въпрос, който се постави от обществото беше ще има ли отсрочка за внасяне на данъците. В отговор, с преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. правителството въведе промени в сроковете за подаване на годишните данъчни декларации и плащане на данъци по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ. Сроковете които се променят са:

• Срокът за подаване на годишните данъчни декларации и плащане на корпоративен данък – удължава се до 30 юни 2020 г.
• Авансови вноски за корпоративен данък – правят се при следните условия:
• ако до влизане в сила на закона е подадена ГДД, авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното, като при необходимост може да бъде подадена коригираща декларация;
• ако до 15 април 2020 г. е подадена ГДД авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
• ако до 15 април 2020 г. не е подадена ГДД авансовите вноски се декларират с образеца на ГДД до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.
• Срокът за деклариране и внасяне на данъка върху разходите по ЗКПО, данъка върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта и на данъка върху дейността от опериране на кораби – удължава се до 30 юни 2020 г.
• Срокът за подаване на годишната декларация за облагане на доходите на физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, в т.ч. еднолични търговци, дейност като земеделски стопани, когато са избрали да се облагат като еднолични търговци, както и за внасяне на дължимия данък – удължава се до 30 юни 2020 г.

Всички останали срокове, които не са изрично изменени със закона остават непроменени. Така например срокът за подаване на годишна данъчна декларация и за внасяне на данъка от физическите лица, които не са еднолични търговци остава 30 април 2020 г.

В съответствие с тези промени са удължени срокове за публикуване по Закона за счетоводството, като е предвидено предприятията да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади в срок до 30 септември 2020 г. В същия срок е предвидено да бъдат подадени и декларации от всички предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.

 Може ли държавата да започне принудително изпълнение по ДОПК в условията на извънредно положение?

Доколкото отсрочките за изпълнение на данъчните задължения, приети със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. не обхващат всички данъчно задължени лица, то съвсем относим е въпросът дали може да бъде започнато принудително изпълнение.

Със закона са предприети мерки за ограничаване на възможността за образуване на изпълнително производство по ДОПК. Т.е. докато държавата е в условията на извънредно положение няма да се образуват изпълнителни производства за неизплатени в срок данъчни задължения. Предвидено е обаче изключение от това правило и то се прилага в случай, че е необходимо да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Тази хипотеза е взаимствана от условията за допускане на предварително изпълнение по АПК, където е регламентиран ред за прилагане на тази възможност. Тук обаче остава отворен въпросът как и от кого ще се извършва преценка за наличието на тези обстоятелства.

На следващо място със закона е регламентирано спирането на принудителното изпълнение по ДОПК. Това значи, че извършените до спирането на производството действия ще запазят силата си, а след спирането публичният изпълнител няма да може да извършва нови изпълнителни действия. Въпреки това се допуска извършването на действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело. Тук следва да се обърне внимание на фактът, че до приемането на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в производството по ДОПК публичният изпълнител можеше да налага запор върху трудови възнаграждения, обезщетения по трудово правоотношение, пенсии, стипендии и суми по сметки в банки, ако те са в размер над 250 лв. Това ограничение формираше съществена разлика с прагът, върху който могат да се предприемат действия по принудително изпълнение в производствата по ГПК, т.е. за частни вземания, където размерът е равен на минималната работна заплата (610 лв.). С въведените законодателни промени е повишен действащият до момента праг в ДОПК, като той също е изравнен с минималната работна заплата. Следва обаче да се отбележи, че е прецизиран текстът по отношение на сумите, които могат да бъдат запорирани и ако до момента публичните изпълнители можеха да предприемат принудително изпълнение само върху трудовите възнаграждения и  обезщетенията по трудови правоотношения, сега вече на запор подлежат и всички други възнаграждения за труд.

Също така с промените се ограничава приложимостта на абсолютния давностен срок. Това значи че в периода на действие на закона няма да се прилага 10 – годишния давностен срок с изтичането, на които се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. За времето на обявеното извънредно положение спира да тече давността за публични задължения.

 Какъв ще бъде срокът за прилагане на отстъпки при предплащане/довнасяне?

Тъй като в данъчните закони е предвидена възможност за ползване на 5 % отстъпка при предплащане на съответните дължими данъци Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. регламентира промяна в някои от тези срокове. Така  физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, в т.ч. еднолични търговци, както и земеделски стопани, когато са избрали да се облагат като еднолични търговци, които искат да ползват 5 % отстъпка при подаване на ГДД по ЗДДФЛ и довнасяне на дължимия данък, е предвиден срок до 31 май 2020 г.

Също така, подобно удължаване на срока е предвидено и в ЗМДТ, където срокът за отстъпка при предплащане за цялата година на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства е удължен до 30 юни 2020 г.

 Ако не мога да платя данъчните си задължения в срок възможно ли е отсрочване/разсрочване?

ДОПК и ЗМДТ допускат възможността по искане на длъжника да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. Тази възможност е приложима в зависимост от финансовото състояние на лицето и вида на задължението (данъци, такси и т.н.). Компетентният орган, до който да бъде отправено искането, се определя в зависимост от вида и размера на задължението (Министър на финансите, Национална агенция по приходите, общински съвет, кмет).

Настоящото изложение отразява принципни положения в действащото законодателство и очакваните към датата на публикацията негови изменения – динамични в условията на извънредно положение. To не е съобразено с особеностите на конкретна ситуация, не представлява правен съвет.

 В случай, че се нуждаете от консултация, може да се обърнете към адв. Борислава Сергиева b.sergieva@popovarnaudov.bg