След Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

Предвид обявяването на извънредно положение на територията на Република България, законодателният орган започна работа по изготвянето на специален закон, който да регулира обществените отношения в тези извънредни условия. Законът със заглавие ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. бе приет на 23.03.2020 г. С този нормативен акт бяха променени определени разпоредби от Кодекса на труда.

В предишното ни кратко изложение по темата може да видите какви бяха възможностите за проява на известна гъвкавост от страна на работодателите преди приемането на Закона за извънредното положение. Какво всъщност се изменя с него?

1. Надомната работа:

Работодателят, за времето на извънредно положение, може да налага т.нар. “home office”, или дистанционна работа от вкъщи и без съгласието на служителите. Преди това, формално следваше да се промени мястото на работа с анекс към трудовия договор. Законът предвижда със заповедта да се уредят и редица технически въпроси, свързани с промяната на начина на възлагане и изпълнение на трудовите задължения.

2. Принудителен отпуск:

Според чл. 7, ал. 2 от новия Закон, работодателят може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Същевременно се създава нов Чл. 173а. КТ, според който, когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Съпоставката на двата текста води до заключението, че за конкретно обявеното извънредно положение до 13.04.2020 ще е възможно едностранно от работодателя да се предостави до половината от годишния платен отпуск.

3. Преустановяване на работа:

Предвижда се възможност при обявено извънредно положение работодателят да може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него. По този начин се избягва съществуващия риск до момента срещу работодателя да се претендира незаконосъобразно недопускане до работа. Важно е да се отбележи, че за времето на преустановяване, работниците или служителите имат право на брутното си възнаграждение.

4. Въвеждане на непълно работно време:

В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Респективно – при тази хипотеза, ако служители, работещи на 8-часов работен ден преминат на 4-часов, ще е дължима ½ от брутното възнаграждение.

5. Задължително одобрение на искания за ползване на платен или неплатен отпуск:

За времето, през което е обявено извънредно положение, работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск, ако искането е направено от следните категории работници или служители:

–  бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

– майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

–  работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

–  работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

–  работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

–  работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и

6. Подпомагане на работодателите:

По времето на действие на Закона, но за срок, не по-дълъг от три месеца, НОИ ще превежда 60 на сто от размера на размера на осигурителния доход за осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1. Средствата няма да бъдат превеждани на служителите, а на осигурителите. Същите ще следва да отговарят на определени от Министерски съвет критерии. В проекта на Постановлението присъстваха ограничен кръг работодатели – тези, които са сред най-засегнатите (в т.ч. сферите: търговия на дребно, туризъм, ресторантьорство, хотелиерство, пътнически транспорт и др.).

                 Настоящото изложение отразява принципни положения в действащото законодателство и очакваните към датата на публикацията негови изменения – динамични в условията на извънредно положение. Тя не е съобразена с особеностите на конкретна ситуация и не представлява правен съвет.

При въпроси може да се обърнете към адв. Станислав Николов, Старши асоцииран партньор и Ръководител практика Съответствие и регулации, e-mail s.nikolov@popovarnaudov.bg