Адв. Христо Копаранов и юрк. Пепи Кузева разясняват правната уредба на „спекулата“ с цените по време на извънредното положение

1. Има ли специални изисквания относно цените в условията на извънредно положение и какви са забраните, свързани със „спекулация“ с цени за различните видове стоки?

Само по себе си извънредното положение не води до промяна по отношение на ценообразуването. Общото правило е, че всеки свободно определя цените, на които продава, ако няма специална уредба на съответните видове продукти.

Към момента няма въведен ценови таван на определени стоки, с изключение на лекарствата. Народното събрание прие регулация на цените при условия на извънредно положение, но след наложено вето от Президента, НС се съобрази с него и към момента ценовата регулация няма да влезе в закона.

В условията на пазарна икономика, каквато е тази на България не е налице регулация относно „спекулацията“ с цени за храни и предпазни средства. По отношение на лекарствата е приета рамка – „таван на цените“. Съгласно закона за лекарствата, Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти поддържа и актуализира регистър на максималните продажни цени на лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание.

Тази възможност за ограничаване на възможността на търговците да извършват продажби на цени, по-високи от предвидените в регистъра, е наложена с оглед често получавани сигнали за повишаване цените на лекарствата, отпускани без лекарско предписание. Справка за максималните цени на лекарствените продукти може да бъде открита на портала на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти – https://portal.ncpr.bg/registers/.

Въпреки това, с оглед въведеното извънредно положение, е възможно да бъдат приети мерки в насока регулиране на цените на основни хранителни продукти, лекарства и предпазни средства. Разбира се, въвеждането на подобни мерки следва да бъде прието със закон.

Съгласно чл. 225 от Наказателния кодекс, който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

Разбира се, че посочената санкция не е приложима, когато става въпрос за увеличаване на цените, с оглед по-голямото търсене или по-високите цени, на които продават производители и разпространители на даден продукт.

1. Възможно ли е и какви санкции могат да бъдат наложени за „спекулация“ и за действия, водещи до изкуствено повишаване на цените или до недостиг?

Непосредствено след въвеждане на извънредното положение в България на 13.03.2020 г. бяха налице много примери за граждани, които се презапасяват с основни хранителни, лекарствени продукти и други стоки от първа необходимост. Следва да се отбележи, че въпреки многобройните апели на политици и държавни експерти, включително председателя на Комисията за защита на потребителите, за това, че няма да се достигне до липса или дефицит на продукти, множество магазини, аптеки и дрогерии останаха с празни щандове и липсващи стоки от сорта на маски, ръкавици, дезинфектанти, спирт, тоалетна хартия, хляб, яйца и т.н.

В тази връзка бяха изложени предложения да се определят около 130 продукта, които са жизненоважни за населението и след проследяване на техните цени на едро и на дребно, да се сложи таван. Министърът на икономиката изложи аргументи, че ако такъв таван бъде определен, всички търговци ще продават посочените стоки на максималната цена и по този начин е възможно вместо позитивен, мярката да има негативен ефект. Това мнение е застъпено и от Комисията за защита на конкуренцията през 2019 г. Целта на предложената мярка е държавата да следи цените на тези основни стоки и да разполага с механизъм, който да използва, ако цените се повишат неоснователно (спекулативно).

На първо място, следва да се има предвид, че при условията на господстващо положение е забранена злоупотребата с него. Господстващото положение се определя на всеки съответен пазар и за различни райони изводът за наличие на такова е различен. Също така е възможно да настъпят изменения и в даден момент да не е имало господстващо положение, но впоследствие такова да се появи. Съответният пазар също може да се променя в зависимост от конкретните условия.

Извънредното положение само по себе си не означава, че господстващо положение на доставчик на едро или на дребно е налице, но ситуацията на повишено търсене на определени продукти може да доведе до такова, а наложените мерки за социална изолация може да се отразят върху значително стесняване на географския пазар. Възможно е да се приеме, че при условията на карантина всеки квартал или дори магазин е отделен съответен пазар.

В случай на търсене, което много надвишава предлагането и само един или няколко продавача към даден момент притежават съответния продукт, е възможно да се реши, че е налице господстващо положение. Изключителният доставчик на едро на даден продукт също би бил в господстващо положение.

В такъв случай продаването на съответната стока на „свръх-цени“ би се приело за нарушение.

Забранени са също така съгласуваните практики по отношение на цените, при които търговците продават на еднакви или приблизително еднакви цени, дори без да е налице договаряне за това. В този смисъл, едновременното (дори и да не е координирано) повишаване на цените на един и същи вид продукт, би било забранено. Последиците от нарушение на тези забрани могат да достигнат санкции от 10% от оборота от съответните продукти за цялата предходна година.

На следващо място, следва да се споменат нелоялните търговски практики, които влияят на потребителите. Търговска практика от страна на търговец към потребител е „нелоялна“, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Търговска практика е заблуждаваща, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава средния потребител, съответно го води или е възможно да го доведе до вземането на търговско решение, което той не би взел. Заблуждаваща търговска практика е съобщаването на информация, която съдържа неточни факти за условията на пазара или за възможността стоката или услугата да се намери на пазара с цел да се накара потребителят да закупи същата при по-неблагоприятни условия от нормалните. В случая е налице екзотична хипотеза, в която търговците на практика не са съобщавали, че е възможно да е налице дефицит на хранителни, лекарствени продукти и други стоки от първа необходимост.

Използването на агресивна или заблуждаваща търговска практика, т.е. ако търговец изкуствено крие продукти или внушава, че има недостиг, за да принуди или подведе потребителя да купи на много висока цена, би било основание за налагане на санкции. На виновните лица може да бъде наложена глоба до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица-имуществена санкция, в размер до 30 000 лв.

От друга страна, в случай, че даден производител или доставчик на едро разполага с продукти, но ги държи в складовете си, той става причина за поява на недостиг на пазара. Ако такъв производител/доставчик е само един или са едва няколко, то тези им действия биха били нарушение по реда на  господстващо положение. ЗЗК изрично забранява поведението на предприятия с господстващо положение, което може да засегне интересите на потребителите, например чрез:

–  ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;

–  необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.

Освен това, би могло да е налице нарушаване на забраната за нелоялна конкуренцията, когато се използва внушение, че има дефицит на определени стоки. Посоченото следва да бъде съобразено в рекламните кампании на търговците, като рекламни съобщения, съдържащи пряко или непряко насочване на потребителя, че са налице ограничени количества на стоки от първа необходимост, включително храни, лекарствени продукти и предпазни средства.

1. Санкционира ли се разпространяването на подвеждаща информация?

С оглед защитата на потребителите, следва да се вземат предвид и зачестилите телефонни измами, както и тези, разпространявани чрез електронни съобщения и фалшивите новини, свързани с коронавируса.

Към момента Народното събрание не прие на второ гласуване, след наложеното от Президента вето, внесеното предложение да бъдат наказвани лица, които подават невярна информация за разпространението на заразна болест, с лишаване от свобода до три години и глоба от 1 000 до 10 000 лв.

В тази връзка, следва да се отбележи, че големите компании като Facebook, Google, LinkedIn, Microsoft, Reddit, Twitter и YouTube се обединяват срещу фалшивата и подвеждаща информация, свързана с коронавируса. С общо изявление пред медиите световните гиганти са заявили, че ще работят тясно за опазване на техните общности от непотвърдена информация. Като мярка срещу фалшивите новини, Facebook е забранил рекламите за продажба на маски и други предпазни средства, а от Twitter е спрян фалшив акаунт, представящ се за болница. Google е в процес на премахване на видеоклипове с подвеждащо съдържание от своята платформа YouTube, а наскоро в компанията е бил създаден и 24-часов екип за реакция за борба с дезинформацията.

От изявлението става ясно, че посочените компании работят тясно със здравни организации от целия свят, така че да успяват да поддържат възможно най-чистата, адекватна и вярна информация за COVID-19.

След приемане на закона за мерките по време на извънредното положение ще има яснота относно това дали в България ще има и каква ще бъде санкцията за разпространение на подвеждаща информация.

 ***

След подготовката на тази статия, Народното събрание прие законодателни промени, свързани с регулация на цените, върху които Президентът наложи вето. При повторното гласуване НС се съобрази с наложеното вето и тези промени няма да влязат в сила. За пълнота представяме първоначално гласуваната от НС промяна:

• На 20.03 бяха приети текстове, според които, докато трае извънредното положение, всички стопански субекти следва да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки през последните три месеца преди настъпване на извънредните обстоятелства. Предвидено беше цените да се доказват на база записите в касовите апарати или получените по банков или картов път плащания. Ако за пръв път се пуска дадена стока на пазара, нейната цена беше гласувано да не може да надвишава с повече от 20 на сто цените на придобиването им, а по отношение на услугите – с повече от 20 на сто от себестойността им. При неизпълнение беше предвидено да се налага санкция пет процента от оборота през предходната година, а ако не е имало дейност през нея –  от 20 000 до 100 000 лева. Управителите на нарушителите щеше да може да бъдат глобени с между 20 000 до 100 000 лева, а бяха предвидени санкции и за лицата, които пряко или косвено ги контролират. Ако търговците не могат да докажат цената на придобиване и себестойността на предлаганите от тях стоки и услуги, щеше да им се налага имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лева.

Законодателна промяна, която влезе в сила след обнародването на закона в Държавен вестник е, че са повишени наказанията за „спекулативни цени“ по чл. 225 от НК, по време на обявено извънредно положение. Предвидено те да са от 1 до 3 години лишаване от свобода и глоба от 5 000 до 10 000 лв.

 Настоящото изложение отразява принципни положения в действащото законодателство и очакваните към датата на публикацията негови изменения – динамични в условията на извънредно положение. To не е съобразенo с особеностите на конкретна ситуация, не представлява правен съвет и предстои да бъде допълненo в зависимост от последващи изменения.

В случай, че се нуждаете от консултация във връзка със сключен договор и неговото изпълнение в условията на извънредно положение, може да се обърнете към адв. Христо Копаранов, Партньор и Ръководител практика Конкурентно и Потребителско право, e-mail h.koparanov@popovarnaudov.bg