Адв. Христо Копаранов и адв. Цветелина Холиянова отговарят на често задавани въпроси

Статията е актуализирана след обнародването на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение на 24.03.2020 г. и на Закона за неговото изменение и допълнение на 09.04.2020 г.

1. I. Реализирането на кои права или вземания ще бъде възпрепятствано или забавено в резултат на пандемията и обявеното извънредно положение съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и неговите изменения?

На 13 март 2020 г. в България беше обявено извънредно положение на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията. Разпространението на вируса COVID – 19 и мерките, предприемани в световен и български мащаб за ограничение на последствията от коронавирус, в това число наложените ограничения и забрани ни изправят пред най-различни предизвикателства като поставят въпроси и от икономически характер, които могат да рефлектират върху изпълнението на частно-правни задължения.

В извънреден брой от 24 март в “Държавен вестник“ е обнародван Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Повечето от неговите норми влизат с обратна  сила още от 13 март 2020 г, а всички останали от 24 март 2020 г. Законът се прилага до отмяна на извънредното положение. Предвид своето съдържание, някои от разпоредбите му би трябвало да се прилагат и след това, тъй като са адресирани към последиците на извънредното положение.

На 9 април в „Държавен вестник“ е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., с който някои от правните положения, предвидени в закона, бяха променени.

Законът в действащата му към момента редакция съдържа няколко групи разпоредби, касаещи възможността за реализиране на вземания. На първо място, както това е предвидено в първоначално обнародвания закон и не е изменяно с измененията от 9 април, реализирането на вземания чрез принудително изпълнение ще бъде в определена степен ограничено, защото се предвижда, че при извънредното положение:

• се спира налагането на запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения;
• се спира налагането на запори върху трудови възнаграждения и пенсии;
• се спира налагането на обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване;
• се забранява извършването на описи на движими и недвижими вещи на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.

Със закона се спират и всички процедури за публична продан и въвод във владение, обявени от държавните и частни съдебни изпълнители, до прекратяване на извънредното положение. След отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение ще се насрочват наново, като няма да се дължат нови такси и разноски.

Нотариалните производства са сведени до неотложни такива при спазване на здравно-хигиенните изисквания. Нотариалната камара ще осигурява дежурни нотариуси при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район. Списъкът на дежурните нотариуси във всички съдебни райони е обявен на сайта на Нотариална камара на Република България.

Имайки предвид решенията на ВСС и на конкретните ръководители на съдилища можеше да се очаква, че по време на извънредното положение съдилищата няма да разглеждат съдебни дела, с изключение на тези, които предполагат спешност и са посочени в указания на Висшия съдебен съвет и заповедите на ръководителите на отделните съдилища. Със ЗИД от 9 април, обаче, се въведе конкретен текст съгласно който до отмяната на извънредното положение откритите съдебни заседания, включително заседанията на Комисията за защита на конкуренцията, може да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса, съответно производството. За проведените заседания ще се изготвя протокол, който се публикува незабавно, а записът от заседанието ще се съхранява до изтичането на срока за поправка и допълване на протокола. Съдът, съответно Комисията за защита на конкуренцията ще уведомява страните, когато заседанието ще се проведе от разстояние.

Съгласно Закона от 24 март за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спрат да текат:

• Ø всички процесуални срокове по висящите съдебни, арбитражни, административни и изпълнителни производства, с изключение на тези по наказателните производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;
• Ø давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;
• Ø сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и някои срокове, предвидени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Закона за съдебната власт.

Законът за изменение и допълнение (ЗИД) промени приложението на разпоредбата, като предвиди, че  спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложение, поместено в края на нормативния акт, сред които са преклузивните срокове за обжалване на административните актове, делата за упражняване на родителски права относно привременни мерки,, обезпечителните произвдоства, делата за обезпечаване на доказателства и др. Пълния списък с делата, за които срокове ще текат по време на извънредното положение, може да намерите тук.

Съгласно измененията, предвидени със ЗИД се стеснява обхвата на давностните срокове, които спират да текат, а именно спират да текат единствено давностни срокове, с изтичането  на  които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти,  както и някои срокове, предвидени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Закона за съдебната власт. Съгласно ЗИД сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, както и другите срокове в досегашната редакция на закона, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, ще продължават да текат след изтичането на 7 дни от обявяването му в „Държавен вестник“. Извън тези срокове, Законът от 24 март предвиждаше  удължаването с един месец от отмяната на извънредното положение на всички срокове, определени в закон, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както и  удължаване с един месец на действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.

С изменението на разпоредбите от 9 април се предвижда обаче,  че удължаването на срока  с един месец от отмяна на извънредното положения няма да се прилага за производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и по отношение на някои производства от Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за горите, Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за устройство на територията и Закона за защита на конкуренцията.

Интерес в тази връзка предизвиква формулировката на пар. 52 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона, обнародван на 24 март, съгласно който законът се прилага до отмяна на извънредното положение.  Така, макар да са посочени срокове, формално тези срокове отпадат с отпадането на извънредното положение. Ако тълкуваме буквално разпоредбата на Закона обстоятелството, че не текат срокове през извънредното положение ще е валидно само докато то е налице, като при отмяната му, ще се отмени и обстоятелството, че тези срокове не са текли. Също така, удължаването с един месец няма как реално да се приложи, защото това би означавало прилагане на закона след срока, изрично посочен в § 52. Генерално ограничение във връзка с възможността да се реализират права следваше от чл. 6 от закона, приет на 24 март., който предвиждаше, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.Това означаваше, че този, на когото се дължи парично задължение беше лишен за времето на извънредното положение от всички способи, които законът по принцип му дава, за да повлияе на длъжника да изпълни задължението. Освен изброените в закона, такива възможности са право на задържане на вещ, отказ да се изпълни насрещно задължение при възражение за неизпълнен договор и др. Така, както беше формулиран чл. 6, практически изпълнението на парично задължение по времето на извънредното положение зависеше от волята на длъжника и отлагането на плащането до след края на извънредното положение не можеше да бъде санкционирано от кредитора. Още тогава се отчете,  че текстът на закона  дава възможност на твърде широк кръг субекти да не плащат паричните си задължения, без да търпят последици от това до края на извънредното положение.

Със ЗИД от 9 април приложното поле на чл.6 е значително стеснено като се предвиди, че до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.“

Така в обхвата на разпоредбата на чл. 6 останаха договорите за кредит и различни форми на финансиране, предоставени от банки и финансови институции (дружествата, отпускащи кредити, без да са банки, включително дружествата за бързи кредити, валутни търговци, финансови холдинги, доставчици на платежни услуги и тн.) В обхвата на чл. 6 остават и паричните задължения по договори за финансов или оперативен лизинг.

Като резултат след промяната на чл. 6 последиците при забава на плащане се възстановяват за всички останали задължения, чиято изискуемост е настъпила междувременно, а именно за комунални сметки (ток, парно, вода), задължения по договр за наем, задължения по договр за заем, както и задължения за заплащане на предоставени стоки и услуги в търговския оборот.

1. II. Изпълнението на кои частно-правни задължения може да се откаже или отложи в резултат на пандемията и обявеното извънредно положение? Каква е процедурата, за да се случи това?

• Какво е форсмажор?

Легалното понятие за форсмажор е непреодолима сила и това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

Възможно е в договора между страните да е предвидена форсмажорна клауза, която да урежда при какви точно извънредни обстоятелства страните може се позоват на нея. Дори да не е налице такава клауза, ако е уговорено, че към договора се прилага българското право, странните могат да се позоват на наличието на форсмажор (непреодолима сила). В останалите случаи от значение е какво е уредено в договора и в съответно приложимия правен ред.

Във връзка с COVID-19 форсмажор може да има, от една страна, заради самото разпространение на вируса, а от друга страна, заради наложените забрани и ограничения (т.нар. „акт на властта“).

• Налице ли е форсмажор от гледна точка пандемията COVID-19?

Световната епидемия от Коронавирус представлява непреодолима сила – форсмажорно обстоятелство, което попада в хипотезата на чл. 306 от Търговския закон.

Глобалното заразяване с Коронавирус COVID-19 без съмнение е непредвидено, т.е договарящите не са могли и не са били длъжни да го предвидят. То може да се определи и като непредотвратимо събитие. Може да бъде обоснован и извънредният му характер (явление различно от всекидневните или обичайно повтарящите се).

• Налице ли е форсмажор от гледна точка „акта на властта“?

Със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., както и с редица последващи заповеди Министърът на здравеопазването въведе противоепидемични мерки на територията на Република България до 29 март 2020 г. Приетият закон изрично му потвърди това право. Предстои приемането и на нови такива заповеди. Една голяма част от мерките в тях на практика са свързани с преустановяване дейността на редица търговски обекти и на редица бизнеси, посочени в съответните актове. Това практическо преустановяване на дейността ще изправи огромна част от засегнатите бизнеси пред невъзможност да посрещнат непосредствените си парични и непарични задължения. Същите последици могат да имат и определени текстове от закона.

Държавни актове (какъвито са законът и заповедите на министъра) принципно се квалифицират като непреодолима сила  (чл. 306 от Търговския закон). Това практически означава, че ако някое задължение не може да бъде изпълнено, защото някой е изпълнявал приетите правни актове, той не носи отговорност за неизпълнението на тези си задължения.

Във всеки конкретен случай следва да се преценява каква е реалната причина за неизпълнението, както и да се спазят определени условия, за да е валидно позоваването на форсмажор. Най-общо, извънредните обстоятелства трябва да са възникнали след сключване на договора, а неизпълнението – след тяхното възникване. Трябва да се обърне внимание, че форс мажорът е приложим при търговските сделки, но не и в тези между субекти, които не са търговци. При тях въпросът се решава на плоскостта на „последваща невъзможност за изпълнение“.

Какви права има търговец, който е поставен в условия на невъзможност да изпълни договорите си във връзка с форсмажорното обстоятелство Коронавирус? Какви възможности има да се откаже изпълнение на парично задължение?

Ако в търговска сделка е доказана обективната невъзможност, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира до отминаване на непреодолимата сила. Тоест, всички срокове, свързани с невъзможните за изпълнение задължения, не текат. Не следва да се изпълнява както невъзможното задължение, така и насрещното задължение за заплащане на парична сума.

Как обаче стоят нещата, ако в една сделка непаричното задължение е възможно, но този който трябва да плати съответната цена е в невъзможност или е затруднен да го направи. Общото правило е, че за паричните задължения, не може да се прави позоваване на невъзможност, в това число и поради форсмажор. Законът в първоначалната му редакция от 24 март в чл. 6,  даваше на длъжника възможност да отложи плащането да края на извънредното положение, без да понесе негативни последици от това.

Законът от 24 март не предвиждаше възможност за другата страна да спре предоставянето на дадена стока или услуга дори когато търговците не изпълняват насрещните си паричните задължения по договора, нито да претендира лихви и неустойка за забава.  Текстът на закона даваше възможност на твърде широк кръг субекти да не плащат паричните си задължения, без да търпят последици от това до края на извънредното положение, което постави редица интересни въпроси във връзка с позоваването на длъжника на стопанска непоносимост.

Със ЗИД от 9 април, както посочихме по-горе,  извън обхвата на чл. 6 останаха задълженията за комунални сметки (ток, парно, вода), задължения по договр за наем, задължения по договр за заем, както и задължения за заплащане на предоставени стоки и услуги в търговския оборот.

Неплатените през този период вноски не се опрощават, те трябва да бъдат платени в пълен размер, като последиците от забавата – лихви, неустойки, възможност за прекратяване при тези задължения, започват да се реализират с влизането на ЗИД в сила, т.е от 9 април. Що се отнася до задълженията, свързани с кредити, действащата редакция на чл. 6 също така не ги опрощава, а същите са дължими и негативни последици от неплащането ще може да има, считано от отмяната на извънредното положение.

• Кога търговец няма право да се освободи от договорната си отговорност, позовавайки се на форсмажор?

Ако търговецът е забавил изпълнението си по договора преди да е настъпила невъзможността (самата пандемия или забраните в зависимост от случая), той няма да може да се позове на формажор.

Ако търговецът е сключил договора след разпространението на COVID-19 или последващите от наложената карантина, се приема, че той е можел да предвиди последиците или да избегне риска, като не се обвързва договорно при създалите се извънредни обстоятелства и няма да може да се позове на форсмажор.

Необходимо е задължението да е станало наистина невъзможно, а не само затруднено.

Длъжникът по задължение за плащане не може да се позове на форсмажор. Той дължи плащането, но няма да търпи негативни последици, ако го забави до момента, в който се отмени извънредното положение.

• Трябва ли потребителите да заплащат сметките си за ток и вода в обявеното извънредно положение?

Законът от 24 март предвижда възможност да се забави плащането на определени комунални сметки. Така, заради извънредната ситуация, сроковете за заплащане във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови клиенти, се удължават от 10 на 20 дни. Сроковете може да бъдат променяни с мотивирана заповед на министъра на енергетиката по предложение на Националния оперативен щаб, при отчитане на финансовата стабилност на сектор „Енергетика“, с цел гарантиране на енергийната сигурност. В тази връзка, официалната позиция на КЕВР е, че в съответствие със своите правомощия ще упражни цялостен контрол върху електроснабдителните дружества във връзка с изпълнението на обявените мерки. Колкото до сметките към Софийска вода, определени отстълки са декларирани от самия доставчик, като отчетите вече ще се правят от самите абонати, които ще ги подават по телефона и имейла към дружеството, а ВиК операторите ще преустановят снемане на показанията на водомерите на битовите абонати с цел намаляване на контактите до 29 март. Препоръчително е да се следят конкретните практики на всеки конкретен доставчик в случая.

Важно е да се спомене, че след изменението на чл. 6 от 9 април, последиците при забава на плащане се възстановяват за всички задължения за комунални услуги (ток, парно, вода), чиято изискуемост е настъпила междувременно, като те започват да се реализират с влизането на закона в сила, а именно  в деня на обнародването му в ДВ (9 април 2020 г.)

• Трябва ли търговците да продължават да изплащат кредитите си?

Законът  от 24 март не предвижда право да не се плащат вноски по кредити. Според действащото законодателство обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства, не го освобождава от отговорност да покрива паричните си задължения. Това е така, въпреки че в резултат на изпълнение на съответните ограничителни актове за времето на извънредното положение  даден търговец не генерира доходи и има обективни затруднения. Събития, свързани с неблагоприятни изменения в икономическата ситуация, могат да се третират и като случаи, даващи възможност на кредитора да обяви целия заем за предсрочно изискуем. В такава ситуация се препоръчва длъжниците, които са във временна невъзможност да покриват кредитните си задължения, да поддържат добри взаимоотношения със съответния кредитор и да договорят необходимите отсрочки в плащанията.

Въпреки, че Законът не предвижда право да не се плащат вноски по кредити, то съгласно разпоредбата на чл. 6 от същия, включително след направените изменения, се стига до извода, че няма да има каквато и да е санкция за длъжниците по всякакъв вид кредити, тъй като кредиторът (например банка) няма уреден правен механизми да принуди длъжника да плати по време на извънредното положение. Изрично е посочено, че предсрочна изискуемост на целия кредит по време на извънредното положение не може да настъпи. С изменението на чл. 6 се предвиди, че до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения длъжниците по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), и по договори за лизинг не се начисляват лихви за забава и неустойки, като освен, че задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо, се предвиди и че договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.

Задължението за плащане на вноските обаче продължава да съществува и следва да бъде изпълнено, а ако това не стане след края на извънредното положение, могат да настъпят и всички негативни последици от неплащането.

• Ще продължи ли търговецът да дължи уговорения месечен наем за помещенията, които не може да ползва?

Невъзможността на търговци да изпълняват дейността си, поради забраните за работа на търговските обекти, ще намали или преустанови приходите им за периода на извънредното положение. Практически се забранява пълноценното използване на помещенията, за които се дължи наем.  При създалата се ситуация, най-добрият вариант са преговори с наемодателите. В случаите, когато на наемодателите (напр. големи търговски центрове) е забранено да функционират и в тях да работят обекти, те не са във виновно неизпълнение, защото  са във форс мажор и не са причина за невъзможността да се ползват пълноценно помещенията. Доколкото задължението на наемателите за плащане на наем е парично, те не могат да се позоват на форс мажор, но търговският закон предвижда, че докато има форс мажор се спира изпълнението на страните по договора, както и дава възможност на наемателя, ако непреодолимата сила трае толкова, че той вече няма интерес от изпълнението, да прекрати договора. Когато обаче наемодателят няма пречка да предостави съответните помещения, обаче на наемателя е забранено да ги ползва, нещата са по-различни. В случая основанието наемателят да не плаща би било настъпила невъзможност в предмета на договора, макар да не става дума за форсмажор от страната на наемодателя. При обективна невъзможност, ако тя е пълна договорът може да бъде развален по права, а ако е частична може да се направи съдебно разваляне или да се иска изменение на цената. Особеното в случая е, че е спорно дали изобщо е налице невъзможност, тъй като тя отново се отнася не за задължението на наемодателя да плаща.

Най-интересен е въпросът за случаите, когато няма забрана за предоставяне или ползване на помещенията, нито за осъществяване на дейност на наемателя, но той е например с намален оборот. В този случай чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обнародван на 24 март предвиждаше, че ако наемателят не плати навреме, то за периода на извънредното положение, той няма да търпи негативни последици (лихви, неустойки, разваляне на договора, поради неизпълнение)..

С изменението на закона от 9 април изрично се предвиди, че договорите за наем са извън приложното поле на чл. 6. Така за наемателят остава задължението да заплаща уговорения месечен наем, като при забава, ще понесе негативните последици от забавата  (лихви, неустойки, възможност за разваляне на договора от страна на наемодателя поради неизпълнение). Последиците от вече настъпила забава се реализират от момента на влизане на ЗИД в сила, именно от деня на обнародването му в ДВ (9 април 2020 г.)

Настоящото изложение отразява принципни положения в действащото законодателство и очакваните към датата на публикацията негови изменения – динамични в условията на извънредно положение. Тя не е съобразена с особеностите на конкретна ситуация,не представлява правен съвет и предстои да бъде допълнена в зависимост от последващи изменения.

В случай, че се нуждаете от консултация във връзка със сключен договор и неговото изпълнение в условията на извънредно положение, може да се обърнете към адв. Христо Копаранов, Партньор и Ръководител практика Конкурентно и Потребителско право, e–mail h.koparanov@popovarnaudov.bg