ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В УСЛОВИЯТА НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ И ПАНДЕМИЯ ОТ COVID-19

Адв. Христо Копаранов и адв. Цветелина Холиянова отговарят на често задавани въпроси

 

Статията е актуализирана след приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение на 24.03.2020 г.

I. Реализирането на кои права или вземания ще бъде възпрепятствано или забавено в резултат на пандемията и обявеното извънредно положение съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение?

На 13 март 2020 г. в България беше обявено извънредно положение на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията. Разпространението на вируса COVID – 19 и мерките, предприемани в световен и български мащаб за ограничение на последствията от коронавирус, в това число наложените ограничения и забрани ни изправят пред най-различни предизвикателства като поставят въпроси и от икономически характер, които могат да рефлектират върху изпълнението на частно-правни задължения.

В извънреден брой от 24 март в “Държавен вестник“ е обнародван Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Повечето от неговите норми влизат с обратна  сила още от 13 март 2020 г, а всички останали от 24 март 2020 г. Законът се прилага до отмяна на извънредното положение. Предвид своето съдържание, някои от разпоредбите му би трябвало да се прилагат и след това, тъй като са адресирани към последиците на извънредното положение. Към момента в тази връзка има законова неяснота, която вероятно ще бъде отстранена с последваща корекция на закона.

Законът съдържа няколко групи разпоредби, касаещи възможността за реализиране на вземания. На първо място, реализирането на вземания чрез принудително изпълнение ще бъде силно ограничено, защото се предвижда, че при извънредното положение:

  • се спира налагането на запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения;
  • се спира налагането на запори върху трудови възнаграждения и пенсии;
  • се спира налагането на обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване;
  • се забранява извършването на описи на движими и недвижими вещи на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.

Със закона се спират и всички процедури за публична продан и въвод във владение, обявени от държавните и частни съдебни изпълнители, до прекратяване на извънредното положение. След отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение ще се насрочват наново, като няма да се дължат нови такси и разноски.

Нотариалните производства са сведени до неотложни такива при спазване на здравно-хигиенните изисквания. Нотариалната камара ще осигурява дежурни нотариуси при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район. Списъкът на дежурните нотариуси във всички съдебни райони е обявен на сайта на Нотариална камара на Република България.

По време на извънредното положение съдилищата няма да разглеждат съдебни дела, с изключение на тези, които предполагат спешност и са посочени в указания на Висшия съдебен съвет и заповедите на ръководителите на отделните съдилища. За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спрат да текат:

  • Ø всички процесуални срокове по висящите съдебни, арбитражни, административни и изпълнителни производства, с изключение на тези по наказателните производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;
  • Ø давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;
  • Ø сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и някои срокове, предвидени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Закона за съдебната власт.

Извън тези срокове, Законът предвижда  удължаването с един месец от отмяната на извънредното положение на всички срокове, определени в закон, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както и  удължаване с един месец на действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.

Интерес в тази връзка предизвиква формулировката на пар. 52 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона, съгласно който законът се прилага до отмяна на извънредното положение.  Така, макар да са посочени срокове, формално тези срокове отпадат с отпадането на извънредното положение. Ако тълкуваме буквално разпоредбата на Закона обстоятелството, че не текат срокове през извънредното положение ще е валидно само докато то е налице, като при отмяната му, ще се отмени и обстоятелството, че тези срокове не са текли. Също така, удължаването с един месец няма как реално да се приложи, защото това би означавало прилагане на закона след срока, изрично посочен в § 52. Считаме, че това е законодателна непрецизност, която следва да бъде коригирана. Генерално ограничение във връзка с възможността да се реализират права следва от чл. 6 от новия закон. До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.Това означава, че този, на когото се дължи парично задължение е лишен за времето на извънредното положение от всички способи, които законът по принцип му дава, за да повлияе на длъжника да изпълни задължението. Освен изброените в закона, такива възможности са право на задържане на вещ, отказ да се изпълни насрещно задължение при възражение за неизпълнен договор и др. Така, както е формулиран чл. 6, практически изпълнението на парично задължение по времето на извънредното положение зависи от волята на длъжника и отлагането на плащането до след края на извънредното положение не може да бъде санкционирано от кредитора.

II. Изпълнението на кои частно-правни задължения може да се откаже или отложи в резултат на пандемията и обявеното извънредно положение? Каква е процедурата, за да се случи това?

  • Какво е форсмажор?

Легалното понятие за форсмажор е непреодолима сила и това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

Възможно е в договора между страните да е предвидена форсмажорна клауза, която да урежда при какви точно извънредни обстоятелства страните може се позоват на нея. Дори да не е налице такава клауза, ако е уговорено, че към договора се прилага българското право, странните могат да се позоват на наличието на форсмажор (непреодолима сила). В останалите случаи от значение е какво е уредено в договора и в съответно приложимия правен ред.

Във връзка с COVID-19 форсмажор може да има, от една страна, заради самото разпространение на вируса, а от друга страна, заради наложените забрани и ограничения (т.нар. „акт на властта“).

  • Налице ли е форсмажор от гледна точка пандемията COVID-19?

Световната епидемия от Коронавирус представлява непреодолима сила – форсмажорно обстоятелство, което попада в хипотезата на чл. 306 от Търговския закон.

Глобалното заразяване с Коронавирус COVID-19 без съмнение е непредвидено, т.е договарящите не са могли и не са били длъжни да го предвидят. То може да се определи и като непредотвратимо събитие. Може да бъде обоснован и извънредният му характер (явление различно от всекидневните или обичайно повтарящите се).

  • Налице ли е форсмажор от гледна точка „акта на властта“?

Със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., както и с редица последващи заповеди Министърът на здравеопазването въведе противоепидемични мерки на територията на Република България до 29 март 2020 г. Приетият закон изрично му потвърди това право. Предстои приемането и на нови такива заповеди. Една голяма част от мерките в тях на практика са свързани с преустановяване дейността на редица търговски обекти и на редица бизнеси, посочени в съответните актове. Това практическо преустановяване на дейността ще изправи огромна част от засегнатите бизнеси пред невъзможност да посрещнат непосредствените си парични и непарични задължения. Същите последици могат да имат и определени текстове от закона.

Държавни актове (какъвито са законът и заповедите на министъра) принципно се квалифицират като непреодолима сила  (чл. 306 от Търговския закон). Това практически означава, че ако някое задължение не може да бъде изпълнено, защото някой е изпълнявал приетите правни актове, той не носи отговорност за неизпълнението на тези си задължения.

Във всеки конкретен случай следва да се преценява каква е реалната причина за неизпълнението, както и да се спазят определени условия, за да е валидно позоваването на форсмажор. Най-общо, извънредните обстоятелства трябва да са възникнали след сключване на договора, а неизпълнението – след тяхното възникване. Трябва да се обърне внимание, че форс мажорът е приложим при търговските сделки, но не и в тези между субекти, които не са търговци. При тях въпросът се решава на плоскостта на „последваща невъзможност за изпълнение“.

Какви права има търговец, който е поставен в условия на невъзможност да изпълни договорите си във връзка с форсмажорното обстоятелство Коронавирус? Какви възможности има да се откаже изпълнение на парично задължение?

Ако в търговска сделка е доказана обективната невъзможност, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира до отминаване на непреодолимата сила. Тоест, всички срокове, свързани с невъзможните за изпълнение задължения, не текат. Не следва да се изпълнява както невъзможното задължение, така и насрещното задължение за заплащане на парична сума.

Как обаче стоят нещата, ако в една сделка непаричното задължение е възможно, но този който трябва да плати съответната цена е в невъзможност или е затруднен да го направи. Общото правило е, че за паричните задължения, не може да се прави позоваване на невъзможност, в това число и поради форсмажор. Новият закон в чл. 6, както беше посочено по-горе, обаче дава на длъжника възможност да отложи плащането да края на извънредното положение, без да понесе негативни последици от това.

Този текст е с много широк обхват и включва всякакви забавени парични задължения на граждани и фирми към други фирми. Законът не предвижда възможност за другата страна да спре предоставянето на дадена стока или услуга дори когато търговците не изпълняват насрещните си паричните задължения по договора, нито да претендира лихви и неустойка за забава. Така купувачът няма да понесе негативни последици ако не плати за вече доставена, но неплатена стока. Банките и фирмите за бързи кредити няма да начисляват наказателни лихви за забавени вноски по заеми за периода на извънредното положение.

Обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 6 се спират всички последици от неплащане на задълженията от търговците поставя интересен въпрос дали длъжникът по непаричното задължение (този който трябва да достави или извърши нещо) може да се позове на стопанска непоносимост, защото при липса на всякакви последици от неплащането, би могло да се окаже стопански непоносимо за него да изпълнява своето задължение, без да получава навременни плащания насреща.

По принцип при „стопанската непоносимост“ по искане на една от страните съдът би могъл при настъпване на определени обстоятелства да измени или да прекрати договора, ако запазването му противоречи на справедливостта и добросъвестността. Възможно е да се окаже непоносимо и несправедливо едната страна например да извършва периодични доставки, а другата да не плаща.

Интересен въпрос в тази връзка е дали отмяната на договора или част от него в резултат на стопапска непоносимост в тази ситуация би могла да се тълкува като „непарична последица от неплащане“, в който случай позоваването на стопанска непоносимост би било невъзможно, заради чл. 6 от закона. Важно е обаче да се знае, че неплатените вноски не се опрощават. Те трябва да се погасят в пълния им размер след края на извънредното положение. След края на извънредното положение ще започнат да текат и лихви и неустойки, а ще могат да се приложат и другите последици от неплащането.

 Кога търговец няма право да се освободи от договорната си отговорност, позовавайки се на форсмажор?

 Ако търговецът е забавил изпълнението си по договора преди да е настъпила невъзможността (самата пандемия или забраните в зависимост от случая), той няма да може да се позове на формажор.

Ако търговецът е сключил договора след разпространението на COVID-19 или последващите от наложената карантина, се приема, че той е можел да предвиди последиците или да избегне риска, като не се обвързва договорно при създалите се извънредни обстоятелства и няма да може да се позове на форсмажор.

Необходимо е задължението да е станало наистина невъзможно, а не само затруднено.

Длъжникът по задължение за плащане не може да се позове на форсмажор. Той дължи плащането, но няма да търпи негативни последици, ако го забави до момента, в който се отмени извънредното положение.

  • Трябва ли потребителите да заплащат сметките си за ток и вода в обявеното извънредно положение?

Законът предвижда възможност да се забави плащането на определени комунални сметки. Така, заради извънредната ситуация сроковете за заплащане във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови клиенти, се удължават от 10 на 20 дни. Сроковете може да бъдат променяни с мотивирана заповед на министъра на енергетиката по предложение на Националния оперативен щаб, при отчитане на финансовата стабилност на сектор „Енергетика“, с цел гарантиране на енергийната сигурност. В тази връзка, официалната позиция на КЕВР е, че в съответствие със своите правомощия ще упражни цялостен контрол върху електроснабдителните дружества във връзка с изпълнението на обявените мерки. Следва да се спомене отново и чл. 6, според който не може да има никакви последици от неплащането по време на извънредното положение. Колкото до сметките към Софийска вода, определени отстълки са декларирани от самия доставчик, като отчетите вече ще се правят от самите абонати, които ще ги подават по телефона и имейла към дружеството, а ВиК операторите ще преустановят снемане на показанията на водомерите на битовите абонати с цел намаляване на контактите до 29 март. Препоръчително е да се следят конкретните практики на всеки конкретен доставчик в случая.

  • Трябва ли търговците да продължават да изплащат кредитите си?

Законът  не предвижда право да не се плащат вноски по кредити. Според действащото законодателство обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства, не го освобождава от отговорност да покрива паричните си задължения. Това е така, въпреки че в резултат на изпълнение на съответните ограничителни актове за времето на извънредното положение  даден търговец не генерира доходи и има обективни затруднения. Събития, свързани с неблагоприятни изменения в икономическата ситуация, могат да се третират и като случаи, даващи възможност на кредитора да обяви целия заем за предсрочно изискуем. В такава ситуация се препоръчва длъжниците, които са във временна невъзможност да покриват кредитните си задължения, да поддържат добри взаимоотношения със съответния кредитор и да договорят необходимите отсрочки в плащанията.

Въпреки, че Законът не предвижда право да не се плащат вноски по кредити, то съгласно разпоредбата на чл. 6 от същия, се стига до извода, че няма да има каквато и да е санкция за длъжниците по всякакъв вид кредити, тъй като кредиторът (например банка) няма уреден правен механизми да принуди длъжника да плати по време на извънредното положение. Изрично е посочено, че предсрочна изискуемост на целия кредит по време на извънредното положение не може да настъпи. Задължението за плащане на вноските обаче продължава да съществува и следва да бъде платено, а ако това не стане след края на извънредното положение, могат да настъпят и всички негативни последици от неплащането.

  • Ще продължи ли търговецът да дължи уговорения месечен наем за помещенията, които не може да ползва?

Невъзможността на търговци да изпълняват дейността си, поради забраните за работа на търговските обекти, ще намали или преустанови приходите им за периода на извънредното положение. Практически се забранява пълноценното използване на помещенията, за които се дължи наем.  При създалата се ситуация, най-добрият вариант са преговори с наемодателите. В случаите, когато на наемодателите (напр. големи търговски центрове) е забранено да функционират и в тях да работят обекти, те не са във виновно неизпълнение, защото  са във форс мажор и не са причина за невъзможността да се ползват пълноценно помещенията. Доколкото задължението на наемателите за плащане на наем е парично, те не могат да се позоват на форс мажор, но търговският закон предвижда, че докато има форс мажор се спира изпълнението на страните по договора, както и дава възможност на наемателя, ако непреодолимата сила трае толкова, че той вече няма интерес от изпълнението, да прекрати договора. В този случай не би се стигнало до прилагането на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение защото по силата на ТЗ наемателят няма нужда изобщо да изпълнява.

Когато обаче наемодателят няма пречка да предостави съответните помещения, обаче на наемателя е забранено да ги ползва, нещата са по-различни. В случая основанието наемателят да не плаща би било настъпила невъзможност в предмета на договора, макар да не става дума за форсмажор от страната на наемодателя.

Най-интересен е въпросът за случаите, когато няма забрана за предоставяне или ползване на помещенията, нито за осъществяване на дейност на наемателя, но той е например с намален оборот. В този случай намира приложение чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и ако наемателят не плати навреме, то за периода на извънредното положение, той няма да търпи негативни последици (лихви, неустойки, разваляне на договора, поради неизпълнение). Както се посочи в такъв случай може да се окаже „стопански непоносимо“ на наемодателя да предоставя помещенията, но да не получава нищо насреща и в този случай е налице неяснота ще може ли да се приложи възможността за отмяна на договора от съда. Така или иначе обаче по време на COVID 19 съдилищата не разглеждат дела.

Настоящото изложение отразява принципни положения в действащото законодателство и очакваните към датата на публикацията негови изменения – динамични в условията на извънредно положение. Тя не е съобразена с особеностите на конкретна ситуация,не представлява правен съвет и предстои да бъде допълнена в зависимост от последващи изменения.

В случай, че се нуждаете от консултация във връзка със сключен договор и неговото изпълнение в условията на извънредно положение, може да се обърнете към адв. Христо Копаранов, Партньор и Ръководител практика Конкурентно и Потребителско право, email h.koparanov@popovarnaudov.bg