Със свое Решение от 02 април 2020 г., Европейският банков орган прие Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити, във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02). В Насоките са определени критерии, при изпълнението на които съответният мораториум (законодателен или частен) върху плащанията се счита за общ, приет в отговор на пандемията и не води до прекласифициране на съответните експозиции, като преструктурирани в резултат на неизпълнение.

В тази връзка, е важно да се уточни, че в България не е приет и действащ законодателен мораториум върху плащанията по кредити. Като временна мярка, е предвидено единствено да не се прилагат последиците от забава за плащане на частноправни субекти, в това число наказателни лихви и неустойки, както и непаричните последици от неизпълнението – обявяване на кредита за предсрочно изискуем, разваляне на договора и т.н. Отлагане на плащането по кредити може да стане с прилагане на частен мораториум – приет от съответната кредитна институция (банка/финансова институция), като за целите на изпълнението на изискванията, въведени с приетите Насоки, съответният мораторуим трябва да бъде общ.

Съгласно Насоките на Европейския банков органи, мораториумът върху плащанията следва да се счита за общ, когато са налице следните условия:

1. Мораториумът се базира на приложимото национално право (законов мораториум) или на частна инициатива на кредитните институции (частен мораториум) за облекчаване на плащанията на институция като част от дадена индустрия или обща за сектора мораторна схема, съгласувана и координирана с банковия сектор или част от него, по възможност съгласувана с публичната власт, така че участието в мораторната схема да е достъпно и подобни облекчения на плащането да се прилагат по схемата от съответните кредитни институции;
2. Мораториумът е приложим за голяма група длъжници, определена по широки критерии, където всеки критерий за определяне обхвата на приложение на мораториума трябва да позволява на длъжника да се възползва от инициативата без оценка на кредитоспособността му; примери за такива критерии включват: клас на експозицията, индустриален сектор, продуктова сфера или географска локация. Обхватът на приложение на мораториума може да бъде ограничен само по отношение на изрядни длъжници, които не са изпитвали трудност при покриване на плащанията преди приложението на мораториума, и не следва да бъде ограничен само до тези длъжници, които са имали финансови затруднения преди пандемията от COVID-19;
3. Мораториумът предвижда единствено промени по режима на плащанията, преустановявайки, отлагайки или намалявайки плащанията на главницата, лихвите или пълните вноски за предварително определен период от време; други условия и уговорки по кредитите като лихвен процент не следва да бъдат променяни;
4. Мораториумът предлага еднакви условия за промяна на режима на плащанията по отношение на всички подлежащи му експозиции, дори когато приложението на мораториума не е задължително за длъжниците;
5. Мораториумът не се прилага по нови кредитни договори, сключени след датата на обявяването му;
6. Мораториумът е иницииран в отговор на пандемията от COVID-19 и е бил приложен преди 30.06.2020. Този срок подлежи на промяна в зависимост от развитието на сегашната ситуация, свързана с пандемията.

Отделни общи мораториуми върху плащанията могат да бъдат приложени по отношение на различни широки сегменти длъжници или експозиции.

Как ще функционира банковият мораториум в България?

 На 3 април 2020 г., Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) прие решение, че ще спазва гласуваните в Европейския банков орган Насоки. БНБ изиска от търговските банки да предложат за утвърждаване в срок до 5 работни дни единен проект на правила за частен мораториум върху плащанията по банкови кредити във връзка със ситуацията с COVID-19.

Изготвените от банките правила, след одобрението им от БНБ, ще предоставят за периода на тяхното действие гъвкавост на банките да предлагат на техните клиенти облекчения по плащания по банкови кредити. Предстои в следващите дни да разберем, какъв конкретно ще бъде одобреният механизъм за прилагане на моратириум за плащанията по кредити в България, като в съответние с приетите от Европейския банков орган Насоки, той следва да се основава на следните принципи:

Очаква се правилата да бъдат приложими за кредитните институции (банки и финансови институции), избрали да прилагат мораториум (гратисен период) върху плащанията по кредитите.

За да бъде достъпна мярката и да бъде предоставена възможност на всяко лице, отговарящо на условията за прилагането й, всяка банка, която ще прилага граситен период за плащанията по кредитите, трябва да обяви по подходящ начин, условията, сроковете и реда за прилагането му. В приетите в отговор на пандемията COVID 19, насоки и правила, Европейският банков орган, изрично е указано, в процеса да се осигури защитата на потребителите в максимална степен. По-специално, с оглед защита на интересите им, при предоговарянето на кредити/отсрочване или разсрочване на задължения по тях, кредитополучателите трябва напълно да разбират последиците от предприемането на каквито и да е било мерки, да не се прилагат скрити такси, както и тези мерки да не водят до директно неблагоприятно въздействие върху кредитния им рейтинг.

Следва да бъде дадена възможност на кредитополучателите – физически и юридически лица, отговарящи на изискванията, да поискат в определен срок прилагането на мораториум (гратисен период) върху плащанията по кредитите. За да се приложи мораториумът, банката трябва да е взела решение по съответния кредит до 30 юни 2020 г.

За да се съобразят спецификите по кредитите и инвидуалните възможности на длъжниците да ги изплащат, се очаква да се прилагат различни варианти на отсрочване/разсрочване – на цялото задължение по кредитите (главница и лихви) или само лихви.

Прилагането на мярката, съгласно Насоките на Европейския банков орган следва да обхваща обслужвани кредити, по които се очаква длъжниците да имат или да очакват затруднения при погасяване на задълженията си, съгласно сключения с кредитора договор, във връзка с пандемията от СOVID 19. Тя не би трябвало да обхваща кредити, които към момента на възникване на пандемията и въвеждане на извънредното положение, вече са били в неизпълнение.

Наред с това, е важно да се отбележи, че доколкото е определен максимален срок за провеждане на процедурата и вземане на решение от страна на банката/финансовата институция до 30 юни 2020 г., съответните длъжници по кредитите е препоръчително да преценят и бъдещите си възможности за изплащане на кредита. Т.е., дори към момента или в близко бъдеще да очакват да нямат затруднения с обслужването на кредитите си, следва да преценят възможностите си и в малко по-дългосрочен план, предвид неясния срок, в който ще продължи разпространението на пандемията COVID-19 и нейните последици.

При прилагане на съответните мерки по отсрочване/разсрочване, съгласно Насоките на Европейският банков орган, кредитните институци, ще бъдат задължени да събират и поддържат достъпна минимум, следната информация:

• ясна идентификация на експозициите или длъжниците, на които се предлага мораториумът;
• ясна идентификация на експозициите или длъжниците, за които се прилага мораториумът;
• сумите, които са отпаднали, били са отложени или намалени поради действието на мораториума;
• всяка икономическа загуба, в резултат на действието на мораториума върху индивидуалните експозиции и свързаните с това разноски за обезценка.

Прилагането на общ частен мораториум върху плащанията по кредитите, съобразно Насоките на Европейския банков орган, би следвало да осигури на банките/финансовите институции облекчено регулаторно третиране на просрочията. За кредитите, които отговарят на изискванията за отсрочване/разсрочване и по отношение на които, са приложени съответните одобрени мерки, не би трябвало да се изисква банките допълнително да заделят средства и да поддържат провизии. Независимо от това, предприетите в банковия и финансов сектор мерки по въвеждане на облекчаващи механизми за обслужване на редовните експозиции на кредитополучатели, засегнати от мерките, във връзка с пандемията от COVID-19 и отсрочване на задължения на изискуеми задължения по кредити следва да бъдат прилагани при адекватното измерване на риска и индивидуална оценка, с цел осигуряване на устойчива финансова система. За времето на наложения мораториум, кредитните институции следва да оценяват потенциалния риск от неплащане от страна на длъжниците, влизащи в обхвата на мораториума, съгласно политиките и практиките, които обикновено се прилагат по отношение на такива оценявания, включително когато са базирани на автоматични проверки на индикаторите за риск от неплащане. Когато се извършват конкретни проверки на отделни длъжници, те следва да приоритизират оценяването на длъжниците, за които е най-вероятно ефектите от COVID-19 пандемията да се трансформират в дългосрочни финансови затруднения или неплатежоспособност. Важно е, да бъде извършвана преценка, дали съответните затруднения в изплащането на вноските по кредитите са временни или могат да се превърнат в дългосрочни, като във втория случай, съответните експозиции следва да бъдат класифицирани в съответствие със съществуващите правила и регламенти, като такива в неизпълнение или търпими експозиции, по които са взети допълнителни мерки за защита на интересите на банката/финансовата институция.

При конкретни въпроси можете да се обръщате към адв. Цветелина Стоилова (ts.stoilova@popovarnaudov.bg) – Старши асоцииран партньор и Ръководител практика Банки и финанси в Адвокатското дружество „Попов, Арнаудов и партньори“.