Електронизация на заповедното производство

Министерството на правосъдието предлага въвеждане на електронната форма като правило при воденето на дела за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения и изпълнителен лист
На Портала за публикуване на проекти на нормативни актове за провеждане на обществени консултации, миналата седмица беше обявен Проект на Закон за изменение и допълнение на ГПК (Портал за обществени консултации (strategy.bg)). Предложените с този проект законодателни промени касаят правната уредба на заповедното производство и са насочени към оптимизиране на организацията му чрез дълго чаканата електронизация на процеса и въвеждане на промени в подсъдността на тези дела. Това е един от законопроектите, от които зависят плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост. В него е заложена инвестиция за разширяване на функционалностите на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), която е ключов инструмент за реализацията на усилията за въвеждане на електронно правосъдие. Осем от общо 23 закона, чрез които трябва да се реализират реформите, заложени в Плана, са в сектор Правосъдие. Някои от тези законопроекти вече са придвижени за приемане в НС, а за другите са в различен етап на подготовка и обсъждане.
Най-общо, предлаганият от МП Проект на Закон за изменение и допълнение на ГПК въвежда електронната форма като правило при воденето на заповедно производство.
Всички заинтересовани страни могат да подадат становище по предложения проект в срок до 05.08.2022 г.
Предлаганите изменения и допълнения са концентрирани в следните основни направления:
- Предвижда се всички процесуални действия в заповедното производство да се извършват в електронна форма и всички актове на съда в производството, включително заповедите за изпълнение, се издават в електронна форма (освен в изрично посочените случаи). За целта се създава нов чл. 409а „Водене на заповедното производство в електронна форма“. По отношение на длъжника се въвежда изключение от горното правило. Той може да извършва процесуални действия и писмено на хартиен носител, с цел защитата на достъпа му до правосъдие.
- Изпълнителният лист в заповедното производство да се издава само в електронна форма, като заявителите ще го получават от избран от тях районен съд на хартиен носител под формата на официален препис, издаден в единствен екземпляр, по реда на чл. 102а, ал. 4 ГПК. За целта се създава нова алинея 2 в чл. 416, която урежда правомощието на всеки районен съд да издава на молителя официален препис от изпълнителния лист.
Официалният препис ще има значението на изпълнителен лист, издаден в писмена форма, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд. Погиването на единствения официален препис от електронния изпълнителен лист влече след себе си същите последици, както и погиването на първообраза на изпълнителния лист, издаден в писмена форма. Изменения в тази връзка са предвидени и в текстовете, уреждащи издаването на дубликат от изпълнителен лист (чл. 409 ГПК).
- В чл. 410 се създават три нови алинеи. Новата алинея 4 постановява, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и приложенията към него могат да се подадат или в писмена форма на хартиен носител, или по електронен път чрез попълването на електронен формуляр, достъпен на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по Глава 37 от ГПК и в производствата по чл. 422 – чл. 424. Както вече посочихме, изключение от това правило се допуска за длъжника, който може да извършва процесуални действия и писмено на хартиен носител.
- С нова ал. 5 към чл. 410 ГПК се създава задължение за търговците, държавата, държавните учреждения, общините и всички лица, представлявани от адвокат, да подават заявления за издаване на заповед за изпълнение единствено по електронен път. Не се образува дело по заявление, подадено от тези лица на хартиен носител.
Предвид систематичното място на този текст не става ясно дали посочените видове заявители имат такова задължение и при подаване на заявление по чл. 417 ГПК. За постигането на юридическа яснота и пълнота на текста следва да се въведат редакции преди внасянето му в НС, които да предвиждат, че посочените лица задължения да подават и заявленията по чл. 417 ГПК по електронен път.
Определянето на по-широк кръг от заявители, които са задължение да подават заявления в структуриран формат, който позволява електронна обработка, създава гаранции за успешната реализация на реформата.
- Изключение от горното правило е предвидено за лица, които нито са търговци, нито са представлявани от адвокат – те могат да подават заявления в писмена форма на хартиен носител, в който и да е районен съд.
- С предложените промени в чл. 411, ал. 1 се въвежда правило за централизирано случайно разпределение на делата по заповедните производства. Всички подадени заявления ще се разпределят между всички районни съдии в страната, като в тази връзка ще бъде изменена досегашната подсъдност на заповедните дела. Равномерното разпределение между съдиите следва бъде осигурено чрез приемане съответни правила, съгласно чл. 9 от Закона за съдебната власт.
Промените в подсъдността на заповедните дела засягат само заповедното производство, като подсъдността на свързаните с него производства пред исковия и въззивния съд следва да остане непроменена. Вследствие на предложените промени цялото заповедно дело ще се съхранява на електронен носител, няма да се налага комплектоване и изпращане на книжата по заповедното дело в друг съдебен район, във връзка със съответното исково или въззивно производство, а исковият и въззивният съд ще имат пълен достъп до заповедното дело в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС).
Така създадената организация (наподобяваща разпределението на заявления между длъжностните лица по регистрацията в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел) се очаква да подобри бързината в произнасянето, тъй като в момента има огромна несъразмерност в броя заявления, които трябва да разгледа един съдия в СРС спрямо броя заявления, които трябва да разгледа един съдия в малък районен съд.
- Изключение от горното правило се предвижда за заявления по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК (нотариални актове или други договори с нотариална заверка на подписите, ипотечни актове и договори за залог, записи на заповед, менителници и приравнени на тях). С оглед на правна сигурност, заявленията за издаване на заповеди за незабавно изпълнение по посочените категории актове (чл. 417, т. 3, 6 и 10 ГПК), които се ползват с формална доказателствена сила, ще се подават до съда по постоянния или настоящия адрес или седалището на заявителя.
- Измененията в чл. 411, ал. 3 уреждат връчването на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 на заявителя и на длъжника по електронен път.
- В чл. 414 се създава нова алинея 3. С нея се въвежда възможност за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение по електронен път чрез ЕПЕП. Възражението може да бъде подадено и писмено на хартиен носител до който и да е районен съд, за да се гарантира достъпа на длъжника до справедлив съдебен процес. Аналогични текстове за начина на подаване на възражението при изпълнение в срока за доброволно изпълнение се създават в чл. 414а.
- С предложените изменения в чл. 415, ал. 5 ГПК отпада задължението на кредитора да представя доказателства за предявен установителен иск по заповедното дело.
- В чл. 417 се създават две нови алинеи, които позволяват подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение да става изцяло по електронен път, без да се налага представяне на оригинала на документ на хартиен носител. Достатъчно ще е да се приложи копие на документа, на който се основава вземането. Не става ясно дали ще се разработва нов модул в ЕПЕП за целите на производството по чл. 417 ГПК или ще се използва разработената вече функционалност за подаване на заявление по чл. 410 ГПК по електронен път.
Като следващ етап от процеса по електронизация на заповедното производство се предвижда свързване на регистъра на Нотариалната камара, Имотния регистър, ТРРЮЛНЦ, ЦРОЗ, както и информационната система на съдебното изпълнение към Единната информационна система на съдилищата, със съответните нива на достъп и гаранции за защита на информацията. При осигуряване на такава свързаност между държавните информационни системи ще отпадне изискването за представяне на оригинали на документи, на които се основава искането за заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, тъй като тези документи ще са достъпни в електронна форма в официални държавни регистри.
- В чл. 418 се създава нова алинея 4, съгласно която всеки районен съд може да издаде на молителя официален препис от изпълнителния лист, издаден в заповедно производство по реда на чл. 417. В последната алинея на чл. 418 ГПК се въвеждат изменения, съгласно които копие на заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Новата разпоредба задължава съдебните изпълнители да изпращат незабавно до съда по електронен път копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.
При осигуряване на свързаност между Единната информационна система на съдилищата и информационната система на съдебното изпълнение, ще отпадне изцяло необходимостта от получаване на официален препис от електронен изпълнителен лист на хартия. Тогава при иницииране на изпълнително производство от взискател, съответният съдебен изпълнител ще има достъп до конкретния електронен изпълнителен лист, въз основа на който следва да се проведе принудителното изпълнение.
С предложения законопроект се разширява съществуващата законова делегация към министъра на правосъдието. Предвижда се той да бъде оправомощен да издаде наредба, с която да утвърди образци на заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, както и да уреди всички дейности по организацията на електронното заповедно производство.
В ПЗР е предвидено тези промени (ако бъдат гласувани от НС) да влязат в сила от 01.01.2023 г.
Въпреки постепенното преодоляването на дефицитите в нормативната уредба при въвежданото на е-правосъдие, отговорните институции изостават критично с обезпечаването на необходимите IT ресурси, необходими за функционирането на използваните интегрирани системи и за предоставянето на електронни услуги от сектор Правосъдие.
Дори и да влязат в сила предлаганите с проекта законодателни промени реалната електронизация на процеса ще зависи от изграждане на самостоятелен модул към Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), който да позволява извършването на процесуалните действия от съда и постановяването на съдебни актове в електронна форма (включително и в заповедното производство).
За съжаление, по отношение на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) също е налице необходимост от надграждане, за да се осигури извършването на процесуални действия от страните и участниците в съдебния процес в електронна форма в защитена среда. През април тази година ВСС сключи договор за тези доработки по проект за оптимизацията на ЕПЕП, който е със срок на изпълнение 1 година.
Надграждането на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) и създаването на портални функции, обслужващи заповедното производство тепърва предстои да бъде възложено от Висшия съдебен съвет на дружество-изпълнител, като финансирането на този проект е предвидено в Националния план за възстановяване и устойчивост. Посоченият период за изпълнение е 2022-2024 г. Предвид задълбочаващата се политическа криза и забавянето при усвояването на средствата по Плана, вероятно сроковете за изпълнение ще бъдат удължени или отложени.
автор: Деислава Цветкова