Правото върху марка, като форма на интелектуална собственост, е обект на закрила от българското законодателство.

Различни способи за защита срещу нарушения на правото върху регистрирана марка са уредени в Закона за марките и географските означения. Съгласно разпоредбите на последния правото върху марка се придобива чрез регистрация в Патентното ведомство по определен в закона ред. В този смисъл, ЗМГО осигурява правна закрила срещу нарушения на „правото върху регистрирана марка“, използвана без съгласието на нейния притежател.

Същевременно, Законът за защита на конкуренцията урежда специфична процедура пред специална юрисдикция – Комисия за защита на конкуренцията – по реда на която се санкционира непозволеното използване на „чужда“ марка по молба на нейния „притежател“. За да бъде това използване наказуемо по ЗЗК, то следва да бъде окачествено като нелоялна конкуренция, т.е да съдържа в себе си елементите на определението по чл. 30 ЗЗК а именно: действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Специалният състав на 33 (2) ЗЗК забранява имитацията на марка (използването на марка или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица) по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите. От буквалното тълкуване на текста на закона става ясно, че не е необходимо марката да бъде регистрирана, за да бъде предмет на защита по реда на закона. Следователно, КЗК може да бъде сезирана за нелоялна конкуренция (имитация) от определено лице във връзка с марка, която не е регистрирана на негово име.

Въпреки че реализирането на защитата в горната хипотеза би било трудно осъществимо, а и самата хипотеза е рядко срещана, с оглед своевременните мерки, които стопанските субекти предприемат за защита на използваните марки, тя не е невъзможна. За да бъде постигната целта на разпоредбата и на нарушителя да се наложи санкция за осъществяване на нелоялна конкуренция (имитация) по чл. 33 (2) ЗЗК във връзка с използването на марка, е необходимо да се докаже, че:

1. Между молителя и нарушителя съществува отношение на конкуренция; (т.е. те осъществяват стопанска дейност на един и същи географски и продуктов пазар);
2. Нарушителят използва марка или отличителен знак, идентични или близки до марката, използвана от молителя;
3. Марката се използва по начин, който може да доведе до увреждане на интересите на конкурентите и/или потребителите.

В хода на административното производство пред Комисията по чл. 33 (2) ЗЗК не е необходимо да се доказва действително увреждане интересите на конкурента-молител или на потребителите в резултат на имитацията. Достатъчно е да се установи, че съществува възможност от такова увреждане.

Необходимо е също да се докаже търговската репутация на марката, чиято защита се търси – предлаганите от молителя продукти имат създадено реноме (известност), обективирано именно в съответната марка. Като използват сходството или идентичността на знака, конкурентите експлоатират вече утвърденото на пазара сред потребителите име на продуктите. Така те се възползват от популярността на чужд продукт за навлизане на пазара за сметка на молителя като конкурент с добро име на производител.

Трудно за доказване, при отсъствие на регистрация, е обстоятелството, че молителят е титуляр на правото върху марката, чиято защита се търси. В този смисъл молителят следва да ангажира доказателства, че именно той е създателят на реномето, с което марката се ползва, както и че това реноме се свързва от участниците на пазара именно с него като стопански субект.

Интересна би била хипотезата, в която молител, който не е подал заявление за регистрация в Патентното ведомство, но ползва марката и е в състояние да докаже правата си върху нея, сезира КЗК по чл. 33 (2) за нарушение, извършено от лице, което е формален притежател на правото съгласно ЗМГО.