С разпоредбата на чл.54 от Конституцията на РБ се прокламира и гарантира свободата на художественото, научното и техническото творчество. Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона, като нивата на тази закрила са различни. Позитивна уредба на отношенията, свързани с авторските и сродните им права се дава в Закона за авторското право и сродните му права. Авторските права принадлежат към категорията на абсолютните субективни права, страни по авторското правоотношение са от една страна носителят на съответното авторско право и от друга всички останали правни субекти, които са задължени да се въздържат от действия, които могат да накърнят правомощията на носителя на авторското право. Субективното авторско право като призната и гарантирана от закона възможност носителят му да използва в определени предели произведение на науката, литературата и изкуството, възниква от момента на външното обективиране на съответното произведение по начин, позволяващ неограниченото му възприемане от неограничен кръг лица, от този момент възниква и авторското правоотношение и възможността за правната му закрила.

Съгласно чл.9 от Наказателния кодекс на Република България престъплението е това обществено – опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Основен принцип в Наказателното право е този за законност – само деянията, изрично обявени от закона за престъпления могат да бъдат основание за привличане към наказателна отговорност и за налагането на съответни санкции на техните извършители. Криминализирането, респективно декриминализирането на определени прояви е индикатор за нивото на развитие на дадено общество към конкретен момент и е в пряка връзка с обществената ценност на защитаваните отношения – обект на престъплението. Интелектуалното пиратство и необходимостта от ефикасна борба с него изиграва ролята на основен мотив на законодателя за появата на разпоредбата на чл.172а от НК.

Обект на престъпленията по чл.172а от Наказателния кодекс са обществените отношения, които са свързани с осигуряването на нормално упражняване на авторските и сродните им права. Първична уредба в тази област е дадена в ЗАПСП.

Предмет на престъпленията по чл.172а от Наказателния кодекс са чужди произведения на науката, литературата или изкуството (ал.1) или звукозаписи, видеозаписи, радиопрограми, телевизионни програми, софтуер и компютърни програми (ал.2). Произведенията по предходното изречение следва да бъдат използвани без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, като в бланкетната разпоредба се визира липсата на съгласие по ЗАПСП.

Изпълнителното деяние се състои в незаконно записване, възпроизвеждане, разпространяване, излъчване, предаване чрез техническо средство или използване по какъвто и да е начин на чуждо произведение, правата, върху което са обект на закрила по ЗАПСП. Във всичките си форми изпълнителното деяние предвижда осъществяването на действия, които имат икономически характер.

Необходими предпоставки за осъществяване на състава на престъплението е произведението да е чуждо (собственост на друго лице) и да липсва съгласие на носителя на авторското право (за престъпленията по алинея първа) или на носителя на съответното сродно на авторското право (за престъпленията по алинея втора). Такова съгласие не е необходимо в случаите на изтичане на срока на защита на съответното произведение, съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗАПСП.

От субективна страна деянието следва да бъде извършено умишлено, деецът да съзнава, че използва произведение, което е чуждо и без необходимото по закон съгласие на неговия автор.

За да бъде наказуемо деянието следва да бъде осъществено от наказателно – отговорно лице (лице, навършило 14-годишна възраст, което е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи деянието си).

Според чл.35 от НК, наказателната отговорност е лична, тя се носи само за предвидено в закона престъпление като наказанието следва да е съответно на извършеното престъпление. Правилата за индивидуализация на наказанието са предвидени в 54 от Наказателния кодекс, тяхното спазване е абсолютна предпоставка и гаранция за налагането на справедливо и заслужено наказание и постигане на целите по чл.36 от НК.

Предвидената санкция за извършване на престъпленията по алинея първа от чл.172а, НК e лишаване от свобода за срок до 3 години и глоба от 1 000 лева до 3 000 лева. Кумулативна санкция се предвижда за деяния с висока степен обществена опасност. Определянето на минимален размер на наказанието глоба също е индикатор за обстоятелството, че законодателят оценява престъпленията против интелектуалната собственост като деяния с висока степен на обществена опасност. Санкцията за престъпленията по алинея втора от НК е идентична.

Предвиден е и квалифициран случай на престъпленията по ал.1 и ал.2 – при повторно извършване (случаи по чл.28 от НК, когато деецът е извършил престъпление след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – извършителят се проявява като личност, склонна да засяга еднотипни обществени отношения, което от своя страна повишава обществената опасност и на извършителя, и на деянието дотолкова доколкото въпреки въздействието върху дееца със средствата и методите на наказателната принуда, същият не се е поправил). Самостоятелно основание за прилагането на квалифицирания състав е и причиняването на значителни вредни последици (обстоятелство, което следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се взема предвид степента на засягане на обществените отношения, непосредствен обект на престъплението). В квалифицираните случаи е фиксиран минимален размер и на наказанието лишаване от свобода – от 1 година до 3 години, а глобата е в завишен размер от 3 000 лева до 5 000 лева.

В маловажни случаи деецът се наказва по административен ред – съгласно разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права и в съответствие с реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания и Закона за административното производство. Според чл.93, т.7 от Наказателния кодекс, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.

Следователно е необходима конкретна преценка във всеки отделен случай относно наличието или липсата на вредни последици от извършеното престъпление, дали тези последици са значителни или не, преди пристъпването към санкциониране по реда на Наказателния кодекс, поради по – ниската степен на обществена опасност на маловажните случаи на престъпленията по чл.172а от НК.

В чл.172а, ал.5 от НК се предвижда предметът на престъплението да се отнеме в полза на държавата, когато принадлежи на виновния, в полза на държавата ще се отнемат и средствата, послужили за извършване на престъплението, ако принадлежат на виновния, като по този начин се предотвратява възможността за извличане на облаги от собственото противоправно поведение и за извършване на нови престъпления. С оглед преследваните цели по чл.172, ал.5, разпоредбата следва да се прилага и при маловажни случаи на престъпленията по чл.172а от Наказателния кодекс.

Наказателната отговорност на извършителите на престъпления по чл.172а от НК ще може да се реализира в пълен обем, ако не е изтекла предвидената в закона давност, при липса на амнистия, помилване или реабилитация.

Във връзка с реализирането на наказателната отговорност са и въпросите, свързани с използването като своеобразни методи на наказателно – правно въздействие освобождаването от изтърпяване на наложено наказание и освобождаването от наказателна отговорност въобще, когато вместо наказание се прилагат възпитателни или административни мерки.

Комплексната санкция в сферата на престъпното ползване на чужда интелектуална собственост следва да бъде съобразена с особеностите на конкретното престъпно поведение. Фиксираното от Съда наказание по чл.172а от НК следва във всеки отделен случай да съответства точно на конкретната тежест на извършеното деяние и на особеностите на дееца, тежестта на комплексната санкция като цяло следва да съответства на конкретното престъпление и неговия субект, като гарантира реализирането на целите, предвидени в чл.36 от НК.