Често се задава въпросът: След като са изяснени параметрите по сделката, защо да се губят време и пари в големи договори, готови сме за бизнес? Чудесно би било да се прави бизнес с едно ръкостискане, бързо и без да се пишат договори от много страници. Но пазарното ни общество се е разрастнало до многомилионни взаимоотношения, сложни и обвързващи волята и дейността на много хора. Като резултат, по веригата на тези взаимоотношения се нарушават обещания, не се изпълняват задължения и усмивките и приятелството при “ръкостискането” са забравени.

Така, че защо настояваме сделките да се провеждат на основата на писмен договор?

Писмената форма на договора обслужва много цели, някои очевидни, а други – такива, за които повечето хора дори не се замислят, когато се обвързват с договор. Най-напред писмената форма оставя в съзнанието на страните формалната тежест на самото събитие. Изисква от страните сериозно да обмислят ефекта от изпълнението и неизпълнението върху самите тях. Самото подписване на договор е формалността, която има ефекта да убеди страните във важността на техните задължения и обвързаност.

От друга страна, писмената форма на договора обективира фактическия състав на сделката – хипотезите на неговото действие, прекратяване, изпълнение и неизпълнение. При възникване на спор, страните имат склонността да си спомнят само това, което е в тяхна полза. Но спомените избледняват, а договорът е обективният запис на техните първоначални намерения.

За по-голямата част от търговските сделки чл. 293, ал. 1 от ТЗ дава свобода на страните сами да определят формата, по която да провеждат взаимоотношенията си. При определяне на този режим, законодателят е изходил от презумпцията, че търговецът е професионалист и сам избира начина за постигане на целите и защитаване на интересите си, за което съответно, носи и отговорност. Съществуват сделки, за чиято действителност в закон е определена изрична форма: писмена, нотариална заверка на подпис, нотариален акт или вписване в съответни регистри. В тези случаи законодателят е преценил, че за стабилността на тези правоотношения е необходима по-голяма грижа. Това не означава, че интересът на търговеца от стабилността на другите правоотношения, в които той влиза, не се нуждае от добре изработен механизъм за защита.

Договорът в писмена форма служи като механизъм за по-лесното разрешаване на спорове между страните по договора, породени от същия. Когато страните добросъвестно изпълняват задълженията си, те рядко се отнасят към подписания от тях договор за сверяване на възможностите за действие, които имат. Но добре подготвеният договор осигурява и механизъм за разрешаване на споровете, когато добрата комуникация между страните се прекрати и обещанията при “ръкостискането” си остават само благопожелания. Например, договорът може да съдържа способ за постигане на извънсъдебно споразумение, за уреждане на взаимоотношенията при неизпълнение по справедлив начин, договорен предварително от страните, което спестява впоследствие съдебни разходи и време. Писменият договор би могъл да съдържа и клауза, с която страните предварително уговарят при кои обстоятелства, коя страна понася разноските по делото, пропуснати ползи и др., в случай, че страните не могат да постигнат споразумение по спорния въпрос и отнесат същия за разглеждане от съд. Съществуването на такава клауза притежава и стимулиращ профилактичен ефект – заставяне на страните да се придържат към добросъвестно изпълнение на задълженията си, защото всяка от тях е дала предварително съгласие за размера на отговорността, която ще понесе.

Във връзка с евентуалното възникване на спор, в подписания между тях договор, страните могат да уговорят и подсъдност на спора, като:

1. се съгласят, че същият ще бъде разгледан от арбитражен съд – арбитражното производство протича като едноинстанционно такова, поради което осигурява на страните по-бързо решаване на проблема. Допълнително, таксите за разглеждане на спор от арбитражен съд, в повечето случаи са по-ниски. Допълнителен мотив за страните да включват такава клауза би могло да бъде възможността им да участват във формирането състава на съда като всяка от тях посочва арбитър, а двамата арбитри избират трети – последното е още една гаранция за безпристрастност на решаващия орган.
2. без да уговарят възлагане на спора на Арбитражен съд, да променят подсъдността по ГПК в случаите, в които това е допустимо.
   Във връзка с горното, следва да се отбележи, че част от нормите в ГПК, касаещи подсъдността са императивни, т.е. в тези случаи страните не могат да уговарят подсъдност, различна от законовоопределената.

Писмената форма на договора има положителния ефект да принуди страните да се замислят върху самата сделка повече отколкото само да кажат “Да”. Добре изготвено съдържание на договор отмива устните уговорки, които всяка от страните може да интерпретира по доста различен начин. Адвокатът не подготвя добър договор за един ден, както и страните, веднъж избрали да сключат писмен договор, не го сключват за един ден, най-малкото защото проектът на договора преминава последователно през страните по него, като всяка прави своите коментари, забележки и т.н. Вложеното допълнително време има ефектът да държи договарящите на страна от прибързани споразумения и да им осигури писмена рамка за внимателен преглед на последиците от сключването на един договор. Полаганите от адвокат усилия за изготвянето на един добър писмен договор означават проучване за приложимото право, закон, предполага елиминирането на непредвидими проблеми, които биха могли да възникнат в развитието на правоотношението.

При неизпълнение на договор, потърпевшата страна обикновено предявява иск за парично обезщетяване на вредите. Съдът в най-добрия случай присъжда вреди, изчислени на основата на претърпените и предвидими финансови загуби, т.е. позитивните вреди. Негативните, пропуснатите ползи много рядко биват обезщетени в един процес. Затова включването на клаузи за неустойки при различни видове неизпълнение – пълно, частично или некачествено, спестява излишни съдебни спорове за доказване на вреди от какъвто и да е характер. Писмената форма в гражданския процес е от изключително значение за доказване на обстоятелства по договори на стойност над 5 000 лева, тъй като в тези случаи само писмени доказателства са допустими (чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК).

Търговските договори обикновено имат продължително действие и престациите по изпълнение на задълженията много често се осъществяват от лица, които не са страните по договора. В последствие при един съдебен спор това обстоятелство може да се окаже пречка при добросъвестното доказване на изпълнението. Този проблем съществува особено, когато за изпълнението на дължимата престация се извършват множество по-малки сделки в периода на действие на договора. Например при един договор за периодични доставки. Ако в писмена форма не са уговорени начинът на извършване на всяка доставка, определянето на нейните особености относно лицата, които ще приемат заявките, ще ги извършват, подписват приемо-предавателни протоколи, фактури и т.н. при един последващ спор, доказването на това дали страната по договора е изпълнила своите задължения се усложнява допълнително. Също и сроковете за изпълнение, преминаването на собствеността и риска върху доставяните вещи, са съществени елементи от съдържанието на един договор, елементи, които ако отсъстват в договореностите, се създава възможност за недобросъвестно поведение от някоя от страните.

Това кратко обяснение на предимството на писмената форма е основание да се замислим преди прибързано да се обвържем с договор. Стабилността, която тази форма осигурява, е изключително важна и за стабилността на динамичните търговски отношения.
Затова консултацията с адвокат е най-добрият и безопасен начин за закрила на интересите Ви и спестяване на разходи.