Забраната за извършване на конкурентна дейност от управителя на дружеството с ограничена отговорност (ООД) е въпрос, касаещ начина на управлението му.

Тази забрана е въведена за управителя на дружеството с ограничена отговорност и е създадена под условие – само ако липсва съгласие на дружеството. В чл.142 от ТЗ са посочени три ограничения за управителя на ООД, които се прилагат в случаите на извършване на дейност, сходна с тази на дружеството: забрана за извършване на търговски сделки от свое или чуждо име; да участва в събирателно дружество (СД), командитно дружество (КД) или дружество с ограничена отговорност (ООД); както и да заема длъжност в ръководни органи на други дружества.

Като последица от нарушаването на забраните по чл.142, ал.1, в чл.142, ал.3 от ТЗ се предвижда задължение на управителя за обезщетение на причинените на дружеството вреди. Става въпрос за вътрешнодружествени отношения, които могат да бъдат разрешени по реда на Търговския закон (ТЗ) и на базата на дружествения договор.

Управителят на търговското дружество с ограничена отговорност е орган на управление на дружеството. Той организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание, отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред всички лица и органи. Едно от основните задължения на управителя е това за лоялност към дружеството.

Фактът на избора на едно лице за управител в ООД предполага доверие на съдружниците в него, поради което изрична забрана за осъществяване на конкурентна дейност ТЗ предвижда единствено в случаите на липса на съгласие на дружеството с нея.

Управителят на дружеството с ограничена отговорност е негов необходим и задължителен орган. Основна характеристика на дейността на управителя е, че тя е изпълнителна. Избирането на управителя следва да се разграничава от назначаването му. Първият акт има отношение към конституирането му като дружествен орган, докато вторият урежда вътрешните отношения между него и дружеството. Функционалната връзка между избора и назначаването се състои в това, че избраният приема положението си на орган, когато има сключен договор за назначаване, а последният се сключва, с цел управителят да встъпи в органовите си задължения.

Управителят по принцип не е в трудовоправни отношения с дружеството. В съдържанието на трудовите отношения влизат права и задължения, които са принципно чужди на управителя на ООД (напр. Управителят не носи дисциплинарна отговорност по КТ). Трудовият договор между управителя и ООД не е дефинитивно изключен.Страните трябва да имат договорна свобода да уредят отношенията си както намерят за добре. Видът на договора ще рефлектира и върху обема на имуществената отговорност на управителя, в случай че при изпълнение на функциите си в дружеството последният причини вреди на същото, независимо от тяхното естество. Тази отговорност няма да е ограничена по правилата на КТ, а ще се реализира като гражданска.

Правило при реализирането на отговорността е, че който се е задължил безвъзмездно е обвързан с по-малка строгост в сравнение с този, който получава насрещна престация. При нарушаване на задължението по чл.142 от ТЗ, в случаите на осъществяване на управлението, безвъзмездно, би следвало да се редуцира пропорционално и мащабът на дължимата грижа, която във всеки случай ще бъде грижата на добрия търговец.

Управителят трябва да отговаря в случаите на причиняване на вреди на дружеството при нарушаване на забраната за неконкурентност. Отговорността на управителя е имуществена, възможна е само при неосъществяване задълженията му (действие или бездействие), настъпване на вреда (пропусната полза или щета), причинна връзка и вина. Допустимо е в защита на последващото удовлетворяване интересите на ООД да се изиска от управителя да даде гаранция за управлението си.

Имуществената отговорност няма да може да се реализира, когато няма решение на ОС на ООД за това. От друга страна, когато в изпълнение на решение на ОС управителят причини вреди, няма да отговаря за тях.

Съществува възможност за освобождаване от задължението за неизвършване на конкурентна дейност от страна на управителя. Съгласието на ООД в тази насока би трябвало да се счита за дадено, ако при избора на управителя на съдружниците е било известно, че същият извършва конкурентна дейност и не е уговорено или постановено изрично нейното прекратяване. Но в хипотезите когато управителят желае да започне извършване на конкурентна дейност, след като е започнал упражняване на своите функции, той трябва да бъде освободен от задължението за неизвършване на конкурентна дейност по реда, установен в устава на дружеството. В защита интересите на дружеството е възможността за оттегляне на даденото съгласие за осъществяване на конкурентна дейност без ограничение във времето.

Освобождаването от отговорност на управителя става с решение на ОС. Одобрението на отчета за дейността на дружеството инкорпорира в себе си и освобождаването на управителя от отговорността по чл.142 от ТЗ. Тъй като правният режим на отговорността има императивен характер, съдружниците не могат да решат управителят да отговаря ограничено или при облекчени условия. В тази връзка освобождаването на управителя от отговорност при нарушаване на забраната за неконкурентна дейност за бъдещ период е недопустимо.