На 04.02.2022 г. в Портала за обществени консултации на Министерски съвет – strategy.bg, бе обявен за обществена консултация проект за Закон за събиране на вземания по потребителски договори.

На основание чл. 26, ал.3 от Закона за нормативните актове, в определения срок за обществени консултации, Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ изразява настоящото становище по проекта.

Подкрепяме идеята за намиране на адекватно решение на проблемите, свързани с правата на потребителите при прехвърляне и извънсъдебно събиране на изискуеми вземания по потребителски договори. Нелоялните практики в процеса по събиране на вземания от т.нар. колекторски дружества отдавна се посочват като проблем от различни организации за защита на потребителите, както и от омбудсмана. Предвид увеличаващия се пазарен дял на колекторските компании е необходим специален закон, който да регламентира тази дейност. Следва да се има предвид, обаче, че услугите по събиране на вземания се предоставят и от други лица, извън сектора на колекторските фирми. Голяма част от тези дейности са традиционно присъщи на адвокатската професия и когато се осъществяват в рамките й не демонстрират така описаните проблеми и нелоялни практики, защото тогова това се прави при стриктно спазване на Закона за адвокатурата, действащ от много години Етичен кодекс и добре функционираща система за дисциплинарна отговорност, подплатена и със съдебен контрол.

Считаме, че част от разпоредбите на законопроекта се нуждаят от конкретизация и предлагаме ревизирането им, съгласно мотивите, изложени по-долу:

• Цели на проекта

Смятаме, че регулацията на бизнеса със събирането на вземания трябва да бъде отделена в специален закон и подкрепяме визията на вносителя за разработването на такъв. Това кореспондира и с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗНА, според която обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. Така разработен проектът адресира част от констатираните по време на предварителните проучвания (заседание на Експертен съвет по политика „Правосъдие“ на 6 януари 2022 г., среща на представители на Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите и шест неправителствени потребителски сдружения, проведена на 20 януари 2022 г.) проблеми.

За идентифицираните проблеми следва да се търси системно решение в рамките на широки обществено консултации при отчитане на ефекта от възприетия в проекта подход върху всички заинтересовани страни – първоначални кредитори (доставчици на различни стоки и услуги), потребители, купувачи на вземания и лица, осъществяващи дейност по управление и обслужване на вземания.

• Обхват на законопроекта. Заинтересовани страни

А)  В мотивите към проекта е посочено, че „е отчетен и фактът, че на 24 ноември 2021 година е приета Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (. Предстои тя да бъде въведена в българското законодателство в близко бъдеще, като би могла да стане част от този закон, ако същият бъде приет междувременно. От приложното поле на закона са изключени нотариуси, адвокати и съдебни изпълнители, извършващи подпомагащи дейности, подобни на дейностите по обслужване на вземания.“ Целите на посочената директива се доближават до целите, които са поставени и от вносителя при разработването на обсъждания проект –  да се насърчи развитието на вторичните пазари за необслужвани кредити в ЕС, като същевременно се гарантира засилване на защитата на кредитополучателите и особено на потребителите. На практика, договорът за предоставяне на потребителски кредит попада в обхвата на понятието „потребителски договор“, което е наложило и въвеждането на изключения от приложното поле на нормативния акт с чл. 2 от проекта. Поради това, считаме, че по-добър законодателен подход би бил едновременно с въвеждането на директивата да се уредят и отношения, свързани със събирането на вземания по потребителски договори. Законопроектът урежда тези отношения по сходен начин, като дори заимства някои от определенията, уредени в директивата, при разработването на общите и допълнителните разпоредби на акта. Приемането в кратък период от време на два почти идентични по съдържание и уредба закона, съотношението между които ще бъде определено единствено с текст от типа „Закон 1 се прилага за всичко, освен за договорите, попадащи в обхвата на Закон 2”, не би било проява на добра законодателна техника и нормотворческа икономия.

Едновременната регулация на събирането на финансови и нефинансови вземания по потребителски договори – с един цялостен нормативен акт, ще позволи да се реши еднозначно въпроса за новия регистрационен режим, който се въвежда с проекта. Приемането на Закона за събиране на вземания по потребителски договори ще доведе до ситуация някои от дружествата в сектора, които и в момента отговарят на определени изисквания и са вписани в поддържания от БНБ регистър на небанковите финансови институции по чл. 3а ЗКИ, да се впишат и в нов регистър, воден от Министерството на икономиката и индустрията. Вписването на едни и същи субекти в поне 2 регистъра със сходна цел увеличава административната тежест както за вписваните субекти, така и за водещите регистрите, а не на последно място може да обърка и гражданите, когато се опитат да установят кой и за какво в кой регистър е вписан.

Б) В случай че вносителят не възприеме изложените аргументи, предлагаме изменения в текстовете на чл. 2 и чл. 12, ал. 1 и от законопроекта.

Настоящата редакция на чл. 2 е следната:

Чл. 2. Този закон не се прилага за договорите с потребители, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 година относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и за нотариуси, адвокати и съдебни изпълнители, извършващи подпомагащи дейности, подобни на дейностите по обслужване на вземания.

Предложение ни е да се измени така:

В Чл. 2.: „нотариуси, адвокати и съдебни изпълнители, извършващи подпомагащи дейности, подобни на дейностите по обслужване на вземания” да се замени с „нотариуси, адвокати, адвокатски съдружия, адвокатски дружества, съдебни изпълнители и граждански дружества на частни съдебни изпълнители, извършващи дейности по обслужване на вземания и други подобни на тях подпомагащи дейности“.

Настоящата редакция на чл. 12, ал. 1 е следната:

Чл. 12. (1) Управлението и обслужването на вземания се извършва от лице, вписано в регистъра по чл. 15 от този закон.

Предложението ни е следното:

В чл.12, ал.1 думите „се извършва от“  се заменят с „се възлага с писмен договор на“ и накрая се добавя „или от адвокат, адвокатско съдружие или адвокатско дружество, в съответствие със Закона за адвокатурата”.

Мотивите ни за въвеждането на горепосочените промени в законопроекта са:

По този начин изключенията от приложното поле на закона ще съответстват точно на изключенията от обхвата на споменатата Директива, която предстои да бъде транспонирана. Принципът за яснота на нормативните актове изисква еднозначност на използваните думи и изрази. Така се постига покриване и на изискването за непротиворечивост на нормативната уредба. Освен това, с предложената корекция се предотвратяват всякакви опасения, че новите разпоредби биха довели до ограничения в регламентираната със специални и изрични закони дейност на адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители и техните обединения – ограничения, които биха противоречили както на българските Конституция и закони, така и на норми на ЕС, включително – на споменатата вече Директива и на съображенията към нея.

В) Както посочихме и по-горе, проектът засяга доста широк кръг от лица. Това са:

• първоначалните кредитори – доставчици на различни видове стоки и услуги
• потребителите
• лицата, обслужващи вземания, които действат от името на кредитор или на купувач на вземания по необслужвани потребителски договори. По смисъла на Директива (ЕС) 2021/2167 лице, обслужващо кредит, е всяко лице, на което се цедира съответното вземане, както и лица, които по същността си не са цесионери и не са придобили вземането, но действат вместо кредитора в правоотношението с длъжника по договора. По силата на специални закони (част от националното ни право) такива са и нотариуси, адвокати, адвокатски съдружия, адвокатски дружества, съдебни изпълнители и граждански дружества на частни съдебни изпълнители.
• купувачите на вземания, които придобиват правата на кредитор по необслужвани потребителски договори.

В Допълнителните разпоредби на законопроекта са уредени дефиниции на част от тези субекти. Считаме обаче, че е необходимо да се въведе и определение за понятието „дейности по управление и обслужване на вземания“. Този подход е възприет при приемането на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС. В чл. 3 от същата е въведено определение за „дейности по обслужване на кредити“, което означава една или повече от следните дейности по:

а) събиране или възстановяване от кредитополучателя, в съответствие с националното право, на дължими плащания, свързани с правата на кредитор по договор за кредит или със самия договор за кредит;

б) предоговаряне с кредитополучателя, в съответствие с националното правo, на всички условия, свързани с правата на кредитор по договор за кредит, или на самия договор за кредит в съответствие с дадените от купувача на кредит указания, когато лицето, обслужващо кредити, не е „кредитен посредник“ съгласно определението в член 3, буква е) от Директива 2008/48/ЕО или член 4, точка 5 от Директива 2014/17/ЕС;

в) администриране на оплаквания, свързани с правата на кредитор по договор за кредит или със самия договор за кредит;

г) информиране на кредитополучателя за всякакви промени в лихвените проценти или таксите или за евентуални дължими плащания във връзка с правата на кредитор по договор за кредит или със самия договор за кредит.

Основната част от описаните дейности попадат в предмета на адвокатската професия. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата, упражняването на адвокатската професия включва: 1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2. изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Той може да бъде ангажиран с процесуалното представителство на своя клиент пред съд, с изрично пълномощно за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото – все дейности, които по смисъла на Директива (ЕС) 2021/2167 се определят като дейности по управление и обслужване на вземания. След изрично упълномощаване адвокатите могат да действат вместо кредитора в правоотношението с длъжника по договора.

Г) Липсва единна централизирана уредба на потребителските договори, поради което е налице неяснота относно точното приложно поле на този законопроект. Поради, което предлагаме въвеждането на определение за потребителски договор в допълнителните разпоредби, независимо, че същото може да бъде изведено чрез тълкуване на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на проекта, преповтарящ § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Считаме също, че следва изрично да бъде посочено дали в приложното поле на закона попадат  и съдебно признати вземания.

2) Нова уредба на дейността по прехвърляне на вземания, възникващи от потребителски договори

А) Проектът акцентира върху разпоредби, регламентиращи правила за прехвърлянето на вземания, възникващи от потребителски договори и определяне на кръга от възможни купувачи. Същевременно се урежда и дейността по управление и събиране на вземания, без да бъдат прехвърлени на нов кредитор.

Предлагаме да се въведе задължение за първоначалния кредитор да предложи първо на длъжника  възможността да изкупи дълга си при същите ценови условия, които се дават на купувачите на вземания или поне да не му бъде забранявано да продаде дълга именно на длъжника, а не на колектори. В публичното пространство е достъпна информация, че колекторските компании плащат цена по цесията в размер между 10 и 20 % (в зависимост от различни фактори) от непогасеното задължение. Много по-изгодно за длъжника е сам да купи дълга срещу себе си за такава цена или да помоли свой близък или роднина да купи дълга на тази цена, а те да уредят отношенията си когато длъжникът има финансова възможност за това. Отделно от горното, практиката показва, че има житейски ситуации, в които се налага задължения на потребителите да бъдат прехвърляни на близки роднини. С редакцията на текста на чл. 3 от проекта, публикувана първоначално, такива цесии са забранени. С направеното от нас предложение това се преодолява. Освен това, по този начин съпруга недлъжник ще има възможност да защити още на този етап собствения си правен интерес, като изкупи дълга на своя съпруг (на цена 10-20% от непогасеното задължение) и предотврати бъдещо принудително изпълнение срещу вещи, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност. Същото важи и за лица, които притежават съсобствени вещи с длъжника.

В тази връзка предлагаме изменения в текстовете на чл. 3, чл. 5  и чл. 15, ал. 1 от законопроекта.

Настоящата редакция на чл. 3 е следната:

Чл. 3. Кредитор може да прехвърли вземането си по договор с потребител само на лице, вписано в регистъра по чл.15 от този закон.

Предложение ни  за изменение е:

В член 3 след думите „само на” се поставя двоеточие, а след закон се поставя запетая и се добавя „самия потребител или на изрично посочено от потребителя лице”:

Чл. 3. Кредитор може да прехвърли вземането си по договор с потребител само на: лице, вписано в регистъра по чл.15 от този закон, самия потребител или на изрично посочено от потребителя лице.

Настоящата редакция на чл. 5 е следната:

Чл. 5. (1) Нищожно е прехвърлянето на вземане на лице, което не е вписано в регистъра по чл. 15 от този закон.

(2) Допуска се прехвърлянето на следващи кредитори само ако същите са лица, вписани в регистъра по чл. 15 от този закон.

Предложение ни за изменение е:

Член 5 се изменя така:

(1) Нищожно е прехвърлянето на вземане в нарушение на чл.3 от този закон.

(2) Допуска се прехвърлянето на следващи кредитори само ако същите са лица, посочени в чл. 3 от този закон.

Настоящата редакция на чл. 15, ал. 1 е следната:

Чл. 15.   (1) Придобиване, както и управление и обслужване на вземания се извършва само от дружества за събиране на вземания – юридически лица, вписани в единния публичен регистър по тази глава.

Предложението ни е:

В чл. 15, ал.1 накрая се добавя „освен в случаите, изрично предвидени в този закон”.

Б) С текста на чл. 4, ал. 1 от проекта се въвежда  задължение за първоначалния кредитор да уведоми потребителя за извършената цесия, но липсват правила за реда и начина на уведомяване, въпреки че такова задължение има и по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Не става ясно дали е достатъчно кредиторът само да е изпратил уведомлението или трябва да се удостоверява и получаването. Вносителят не е предвидил специални изисквания за връчване, поради което предложението не въвежда гаранции, че уведомлението ще достигне реално до своя адресат и че ще намалеят до минимум случаите, в които до потребителя не достига реално информацията за извършената цесия. Вероятно мотивите за това се дължат на факта, че първоначалните кредитори по потребителските договори  нямат право да правят официални справки за постоянен и настоящ адрес на адресат или да събират официални данни за местоработата му, но в този вид предложенията не водят до постигане на основната цел на проекта. Това би могло да се преодолее, ако връчването на уведомлението бъде възложено на нотариус или на съдебен изпълнител по реда на чл. 18,ал. 5 ЗЧСИ,  в рамките на допустимите способи за надлежно връчване по ГПК, но това от своя страна ще оскъпи процеса.

С алинея 2 на същия член се въвежда задължение за първоначалните кредитори да поканят длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок от получаването на поканата, което ще ги принуди да използват по-скъпи способи за връчване, с които ще е възможно удостоверяване на датата на връчване на уведомлението. Това от своя страна ще доведе до повишаване на цените на услугите, които се предоставят от първоначалните кредитори, което не кореспондира с целите на проекта и по-скоро би довело до задълбочаване идентифицираните проблеми, които се предвижда се разрешат по законодателен път.

Не става ясно как този нов срок за доброволно изпълнение се отнася към последиците от забавеното изпълнение – може ли първоначалният кредитор да търси законна лихва  за този период? Означава ли това, че в този двуседмичен кредиторът не може да потърси правата си по съдебен ред  и да поиска от компетентния съд издаване на изпълнителен лист за вземането му?  Тази неясна регулация ще наруши баланса между правата на длъжника и правата на кредитора, а това не кореспондира с основаната цел на проекта: „прекратяване на лошите практики на колекторските фирми като въведе строги и ясни правила, забраняващи натиска над гражданите, изсветляващи работата на колекторските фирми и постигащи реален баланс между търсене на задължения и запазване на човешките права и достойнство на потребителите“.

Прави впечатление, че в уведомлението за извършената цесия, кредиторът следва да посочи и датата, на която е настъпила изискуемостта на вземането. Известно е, че моментът, в който задължението трябва да бъде изпълнено, се означава с термина „падеж“. Настъпването на  падежа прави задължението изискуемо. Замисълът на вносителя при въвеждането на това изискване вероятно е насочен към постигане на максимално ниво на информираност у потребителя относно компонентите, формиращи задължението му и възможността на кредитора да иска изпълнение. Безспорно длъжникът трябва да бъде уведомен, че след датата, на която е настъпила изискуемостта на вземането, кредиторът може да отправя извънсъдебни покани за плащане, както и да поиска от съда защита на своето право, като предяви осъдителен иск. Трябва да се има предвид обаче, че биха могли да се породят съвсем основателни съмнения у потребителя за достоверността на тази информация, или да се стигне до заблуждаване, ако дейността не се извършва от юристи. Падежът може да бъде определен по различен начин и трябва да се отграничава от счетоводната дата – деня, в рамките на който се осъществява счетоводната операция. Кога настъпва падежа на задължението понякога е въпрос на сложна юридическа преценка.

В) В чл. 7, ал. 1 е предвидено, че когато кредиторът прехвърли вземанията си по потребителски договор, потребителят има право да направи спрямо това трето лице всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително възраженията за прихващане. Не са налице мотиви защо се въвежда изключение от правилата в ЗЗД за възраженията, според които длъжникът може да се откаже от възраженията като се съгласи с прехвърлянето мълчаливо или изрично. В контекста на нормотворческата дейност е важно спазването на правилото, че когато е дадена обща уредба на определена материя, специален закон може да предвиди отклонения от нея, само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него.

Впечатление прави и втората разпоредба на чл. 7. В нея е предвидена възможност за длъжника да оспори вземанията си, което има за своя последица преустановяване на действията на кредитора по извънсъдебно събиране на оспореното вземане. Не става напълно ясно обаче дали това означава, че кредиторът занапред следва да предприема единствено принудително изпълнение спрямо длъжника (което впрочем е значително по-скъпо за самия длъжник), както и дали има значение ако преди това длъжникът е оспорил вземанията на кредитора и те са признати от съда като дължими. Следва да се уточни и каква е последицата от изтичането на този срок и дали тя е свързана с бъдеща невъзможност за длъжника да оспори вземанията.

Спорно е доколко подобно разрешение би било в полза на потребителя обаче, тъй като рискът от натоварването му със съдебни разноски, които в някои случаи биха могли да надвишат основното задължение, едва ли би било в негова полза.

Д) Законопроектът въвежда забрани за „действия и практики по събиране на вземането чрез използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или на заплаха или на обида – чрез думи или действия или нарушаващи добрите нрави“. Регламентира се задължение за кредитора да действа добросъвестно, „да третира справедливо потребителя и да зачита правото му на чест,  достойнство и неприкосновеност на неговия личен живот“. Липсва обосновка и изследване на ефекта от предложените текстове. Ще спрат ли арогантното отношение на колекторите? Практиката показва, че много често длъжниците не са наясно  или са забравили за дадено свое задължение. Навременната комуникация с него улеснява събирането, като предотвратява утежняването на дълга с евентуални съдебни разноски и такси по ТТР към ЗЧСИ. Изразяваме съмнение, че така формулираните забрани ще преустановят грубото отношение и нелоялните практики от страна на колекторските компании със съмнителна репутация. Вероятно колекторите ще продължат тормоза над потребителя, но той ще е фиксиран в определен времеви диапазон. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от проекта, правилата на чл. 8 намират съответно приложение и при събирането на вземания, когато тези действия се предприемат от  първоначалните кредитори. По този начин се стига до ограничаване правата на кредиторите, които не действат неморално или противоправно, но полагат усилия да си съберат вземанията от неизряден длъжник. Така се стига и до нарушаване на правния принцип, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Изричната регламентация на подобни забрани („използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или на заплаха или на обида – чрез думи или действия или нарушаващи добрите нрави“, „да зачита правото му на чест,  достойнство и неприкосновеност на неговия личен живот“) оставя впечатление, че до момента тези действия са били разрешени или пък – че стават разрешени за всички случаи извън изричния обхват на този закон, който ги забранява. В българското законодателство вече съществуват защитни механизми срещу подобно противоправно или престъпно поведение и при необходимост те могат да бъдат задействани. От ключово значение в това отношение е контролът върху дейността и българските институции трябва да се съсредоточат върху това при разрешаването на проблема с некоректните колекторски компании.

Е) Интерес представлява и разпоредбата на чл. 10 от новия закон. Тя предвижда, че „новият кредитор няма право да иска от потребителя каквото и да е плащане, различно от дължимото според договора на потребителя с първоначалния кредитор“, като е направено изключение само за „лихва за времето на забавата за изпълнение на прехвърлените вземания“, която не може да надвишава законната лихва. Т.е. изглежда, че се забранява търсенето на разноски в случай на оспорване на вземането.

Със сега действащата уредба на цесията по чл. 99 ЗЗД се постига същия ефект. Цесионерът няма основание за начисляване на каквито и да е разходи за сметка на длъжника, освен разбира се законна лихва за забава, която така или иначе би била начислена и от първоначалния кредитор. Освен това, основанието за начисляването й произтича от закона и представлява определената от държавата санкция за забава на дължимо плащане. Същото важи и за лицата, осъществяващи управление и обслужване на вземания. По съвсем различен начин стои въпросът за разноските в съдебните и изпълнителните производства. Текстовете на законопроекта не могат да забранят търсенето на разноски в случай на съдебно оспорване на вземането, без промени в нормативните актове. Не смятаме обаче, че това отговаря на целите на проекта. Отново би се стигнало до нарушаване на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

• Несъстоятелност на физическите лица.

При обсъждането на проекта е добре също така да се обмисли дали решаването на проблемите в отношенията между длъжниците и колекторските фирми да не бъде разглеждано и в контекста на въвеждането на процедура за личен фалит.

Българският законодател традиционно се опитва да избягва темата за несъстоятелността на физическите лица, т.нар. Директивата за преструктурирането и несъстоятелността (Директива (ЕС) 2019/1023 за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения) вече трябваше да бъде транспонирана. Един от въпросите, които урежда тази директива е въпросът за несъстоятелността на ФЛ – предприемачи. У нас това са лицата, посочени в чл. 2 ТЗ. Държавите членки имаха срок до 17.07.2021 г. да съобразят законодателствата си с този акт. Необходимо е да се направи един наистина добър Закон за несъстоятелността на физическите лица, но съобразен с европейските изисквания, а не само с нашите представи.