С последните промени в Търговския закон, обнародвани през месец декември 2016 г., се създаде едно изцяло ново производство по стабилизация на търговец, уредено в добавената Пета част на закона. Посоченото нововъведение, заедно с останалите изменения, са резултат от развиващите се тенденции на наднационално ниво и в рамките на Европейския съюз за създаване на минимални стандарти за сигурност и гарантиране на правата на гражданите и възможностите за инвестиции. Една от основните цели на Препоръката на Европейската комисия от 12.03.2014 г е гарантирането на възможността за преструктуриране на предприятията, изпитващи финансови затруднения, на ранен етап, което да предотврати образуването на производство по несъстоятелност и да осигури максимална полза за кредиторите, служителите и собствениците. Темата е засегната и в Препоръката от 14.07.2015 г. на Европейския съвет, в която е отчетено значението на националното законодателство за улесняване на процеса за намаляване на нивото на задлъжнялост на предприятията и е отправен съвет да се подобрят механзмите за преструктуриране преди несъстоятелност. Промените са съобразени и с препоръките и критиките в доклада на Световната банка, във връзка с уредбата на несъстоятелността и правата на кредиторите. Новите правила ще влязат в сила на 01.07.2017 г.

В най-общ план, идеята на производството по стабилизация е да се създаде възможност за постигане на споразумение между изпадналия във финансово затруднение търговец и неговите кредитори относно начина за изпълнение на задълженията на търговеца, което от своя страна да доведе до продължаване дейността на предприятието. Именно едно от проявленията на визирания в Препоръката на Европейската комисия от 12.03.2014 г. нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията е създаване на повече гаранции за стабилизирането им при изпадане във влошено финансово състояние, предоставянето на втори шанс и създаването на условия чрез взаимни отстъпки да се достигне до запазване и продължаване на осъществяваната дейност. По този начин се гарантират правата на длъжника, удовлетворяването на кредиторите, както и стимулирането на инвестициите, с оглед по-широкия кръг гаранции за сигурност.

Молба за откриване на производство по стабилизация може да подаде единствено търговецът, без значение дали става въпрос за едноличен търговец, търговско дружество или кооперация. Необходимо е обаче търговецът да не е в процедура по ликвидация, тъй като тя е несъвместима с основната цел на производството по стабилизация – продължаване дейността на задълженото предприятие. Процедурата  е неприложима спрямо търговец – публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон, както и по отношение на банките и застрахователите. Производството по стабилизация е подсъдно на окръжния съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производството.

За да се открие производство по стабилизация, следва да е налице предвиденото в чл. 762 от ТЗ основание, а именно търговецът да се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност. Изрично е посочено, че той не трябва да е неплатежоспособен. В последния случай не съществува възможност за неговото стабилизиране и откриването на производство по несъстоятелност е неизбежно. Следва да се посочи, че това е единствено основание. Опасност от свръхзадълженост не е предвидена. Съгласно разпоредбите на закона, непосредствена опасност от неплатежоспособност е налице, когато търговецът, с оглед на предстоящите падежи на паричните му задължения в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация, ще се окаже в невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения (парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й; публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност; задължение по частно държавно вземане) или може да спре плащанията.

Възможно е обаче посоченото основание да е налице и въпреки това да съществува забрана за откриване на производство по стабилизация. Такава хипотеза е налице в случаите, при които:

• търговецът в законоустановените срокове не е поискал обявяване в Търговския регистър на годишните си финансови отчети за последните три години преди подаване на молбата за стабилизация; 
• по отношение на търговеца е откривано производство по стабилизация през последните три години преди подаване на молбата за стабилизация; 
• по отношение на търговеца е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност преди подаване на молбата за стабилизация; 
• повече от една пета от задълженията на търговеца са към свързани лица и към лица, които са придобили през последните три години вземания от свързани с търговеца лица.

Производството по стабилизация се открива с определение на съда. С посочения акт се назначава доверено лице и се насрочва дата за провеждане на заседание за разглеждане и гласуване на план за стабилизация. Възможно е съдът да допусне обезпечителни мерки, както и да назначи проверител – регистриран одитор.

Последиците от откриването на производството се проявяват в няколко насоки:

• ограничаване дейността на търговеца – свързано е със забрана за изплащане на задължения, възникнали преди датата на молбата за откриване на производството, с изключение на погасяване на публични вземания за ДДС, акциз, осигурителни вноски и др.; сключване на сделки само след дадено съгласие от страна на довереното лице и др.;
• спиране изпълнителните действия срещу търговеца – недопустими са нови и автоматично се спират висящите изпълнителни производства по ДОПК и ГПК, както и изпълнителните действия по ЗОЗ срещу търговеца; това ограничение не важи за изпълнителни действия, които не са насочени срещу имуществото на търговеца (като например производства за принудително изпълнение на непарични притезания за предаване на движими вещи или за въвод във владение), както и в случаите, когато имуществото на търговеца служи за обезпечаване на чужд дълг;
• спиране на давността – от откриване на производството до прекратяването му не тече давност за вземания срещу търговеца;
• прекратяване на договори – осъществява се след разрешение на съда, в случай че договорът не е изпълнен изцяло или частично и се установи, че изпълнението на договора ще затрудни изпълнението на предвидените в плана за стабилизация задължения на търговеца, а неизпълнението му няма да причини на другата страна по-големи вреди от обичайните.

Промените в ТЗ въвеждат и някои специфични спрямо досегашната уребда органи на производството по стабилизация като:

• Доверено лице – това е задължителен помощен орган, който се назначава от съда, има юридическо образование и отговаря на останалите изисквания за синдик. Предвидени са редица негови правомощия, сред които: разглеждане възраженията срещу представения от търговеца списък с кредитори и изготвяне проект на окончателен такъв, изготвяне на доклад за състоянието на имуществото и дейността на търговеца, осъществяване на надзор върху дейността на търговеца, участие на заседанието за обсъждане на плана за стабилизация и др.;
• Проверител – представлява факултативен орган, който трябва да бъде регистриран одитор и може да бъде назначен от съда при откриване на производството или по-късно. Съществува хипотеза обаче, при която участието му е задължително – в случаите, в които в плана е предвидено преобразуване на търговеца или превръщане на вземания в част от капитала. Основната му функция е свързана с изготвянето на доклад за съответствието на посочените в плана за стабилизация предвиждания и начин на удовлетворяване на кредиторите с финансовото и имущественото състояние на търговеца.

Основен елемент в производството по стабилизация се явява планът за стабилизация. Същият се предлага от търговеца и се представя като приложение към молбата за откриване на производството по стабилизация. Планът съдържа:

• начина, сроковете и условията, при които търговецът ще плати задълженията към кредиторите си; 
• степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при осребряване на имуществото по предвидения от закона ред; 
• гаранции и обезпечения, които търговецът е готов да предостави на всеки клас кредитори във връзка с плана за стабилизация; 
• управленски, организационни, правни, финансови и други действия за осъществяването на плана за стабилизация; 
• други обстоятелства от значение за плана за стабилизация по преценка на търговеца, включително назначаване на надзорен орган.

В закона са включени и императивни изисквания към съдържанието на плана. Първото такова изискване засяга хипотезата, в която планът предвижда частично опрощаване на задълженията на търговеца. В този случай планът трябва да предвижда удовлетворяване на не по-малко от 50% от вземанията на всеки кредитор, освен за тези, които са свързани лица с търговеца. Свързаните с търговеца лица се удовлетворяват едва след пълно удовлетворяване на вземанията на всички останали кредитори. Също така при частично опрощаване удовлетворяването на обезпечените кредитори трябва да е в размер на пазарната стойност на учредените им обезпечения и не по-малко от 50% от вземанията им. Другото императивно правило е свързано с възможността в плана за стабилизация да бъде предвидено разсрочено плащане на задълженията. В този случай срокът за плащане не може да бъде по-дълъг от три години от датата на прекратяване на производството по стабилизация.

Планът за стабилизация се разглежда в открито съдебно заседание при закрити врати. В заседанието вземат участие търговецът, кредиторите на търговеца, включени в утвърдения от съда окончателен списък, довереното лице, проверителят и вещото лице, ако такива са избрани. Планът подлежи на обсъждане, като е възможно да се направят и допълнения към него. Гласуването на предложения план се извършва от кредиторите отделно в следните класове:

• кредитори с обезпечени вземания и кредитори с право на задържане; 
• кредитори с вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на определението за откриване на производството по стабилизация; 
• кредитори с публичноправни вземания, възникнали до датата на определението за откриване на производство по стабилизация; 
• кредитори с необезпечени вземания; 
• всички кредитори, които са свързани лица с търговеца, независимо от горните класове.

Планът се приема от всеки клас с мнозинство повече от половината от вземанията в класа, при положение че за приемане на плана са гласували миниум три четвърти от броя кредитори в класа. На следващо място, за да бъде приет планът е необходимо за него да са гласували кредитори, които притежават повече от три четвърти от вземанията, без да се вземат предвид гласовете на кредиторите, които са свързани лица.

Приетият на събранието план подлежи на утвърждаване от съда с определение, което може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

Планът е задължителен и има преобразуващо действие спрямо вземанията за търговеца, за кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на определението за утвърждаване на плана, включително и тези, които не са упражнили правото си на глас или са гласували против, както и за неограничено отговорните съдружници, стига да не е предвидено друго. Той обаче не може да породи действие по отношение на кредиторите, които не са били включени в окончателния списък или на които не е предоставена възможност да гласуват на събранието за приемането му.

Целите, които се преследват със създаването на изцяло новото производство по стабилизация, от една страна, са свързани с възможността отделните предприятия, изпаднали във финансови затруднения, да стабилизират състоянието си и да продължат осъществяваната от тях дейност. От друга страна, производството цели и защита правата на кредиторите, като гарантира удовлетворяване на техните вземания, поставяйки изисквания към плана за стабилизация, които да осигурят заплащане на задълженията към кредиторите в определен гарантиран размер. Очаква се от тази процедура да се възползват най-вече малките и средни предприятия, които срещат финансови затруднения при осъществяването на своята дейност. Не на последно място, следва да се отбележи, че новото производство ще допринесе за финансова стабилност и в по-мащабен план, с оглед постигането на по-добри условия за инвестиране, повече сигурност при поемането на рискове и понижаване нивата на финансова задлъжнялост на малките и средни предприятия.