След няколко месеца луфт, КЗК повтаря досегашния си подход да препраща към евро-регламентите

На портала за обществени обсъждания е публикуван проект на решение Комисията за защита на конкуренцията за групово освобождаване от забраната по чл. 15 от ЗЗК. Самият факт на публикуването на проекта на решение за публично обсъждане следва да се оцени положително. Това се подсилва и от ключовото значение на това решение. Практически то се равнява на подзаконов нормативен акт. Най-очевидната аналогия в тази връзка е, че на европейско ниво тези групови освобождавания се случват с регламенти на Комисията, а това са актове с пряко действие. Отделен въпрос е какво би се получило в резултат на това публично обсъждане, предвид факта, че КЗК отново е възприела подхода при определяне на критерия за групово освобождаване да препрати към европейските регламенти.

Същност на груповото освобождаване

За да се разбере смисъла и ролята на решението на КЗК, трябва да се погледне каква е възприетата в европейското и българското право структура на забраната за антиконкурентни споразумения и съгласувани практики. Принципното положение, залегнало в чл. 15 от българския Закон за защита на конкуренцията, е че са забранени всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Законът изброява неизчерпателен списък с примери на такива споразумения. Има обаче случаи, при които дадено споразумение или няма реално потенциала да навреди на конкуренцията или има ползи, които надделяват над недостатъците. Затова законът (а същият подход е възприет и в европейското право) предвижда три стъпки на освобождаване от забрана, съчетани с една негативна предпоставка. Негативната предпоставка е свързана с това, че така наречените “тежки нарушения” или “твърди картели” никога не могат да бъдат осбоводени и за тях забраната винаги се прилага. Това са споразуменията, най-общо казано, свързани с разпределяне на пазари и фиксиране на цени, както и ограничиване на производството и продажбите.

Оттам нататък законодателят е преценил, че не са забранени споразумения, решения и съгласувани практики, които макар формално да попадат в обхвата на забраната, реално допринасят за подобряване на производството или разпределението на стоки или предоставянето на услуги или за развитието на техническия и/или икономическия прогрес. За да може да се приложи това освобождаване е необходимо въпросното споразумение да предоставя на потребителите справедлив дял от получените ползи и да не налага на участващите предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на положителните ефекти, надделяващи над отрицателните. Необходимо е също така споразумението да не позволява на участващите в него предприятия да предотвратят конкуренцията на съществена част от съответния пазар. Общото правило е, че всеки участник в такъв тип споразумение сам преценява дали то отговаря на тези изисквания. Не се прави предварително съгласуване с регулаторите и въпросът за съответствие е оставен на предприятията. В случай обаче на открито производство за санкциониране на споразумението, предприятията трябва да докажат пред регулатора, че конкретното споразумение отговаря на условията за освобождаване.

Въпреки горното, законодателят е преценил, че съществуват определени типове споразумения, които при всички или при мнозинството случаи отговарят на тези изисквания. Затова е дадена възможност те да бъдат изначално освободени от забраната. Това практически означава да се опишат определени видове споразумения, за които да се знае, че по същността си не могат да навредят същекствено на конкуренцията или носят повече ползи. С други думи, когато влиза в такова споразумение, всяко предприятие ще знае, че то му е разрешено. Определянето на тези видове споразумения на европейско ниво става с регламенти на Европейската Комисия, които по правило са с определен срок на действие (10 години) като се предвижда и периодичния им преглед. На ниво България, законодателят е решил това да стане с решения на КЗК. Когато при даден конкретен случай комисията установи в резултат на проучване, че дадено споразумение, решение или съгласувана практика, което е било осбоводено по този начин, реално не отговаря на изискванията за освобождаване, тя постановява, че решението за групово освобождаване не се прилага в конкретния случай и дава срок за корекция или прекратяване на споразумението, но не налага санкция.

По този начин КЗК получава пратически нормотворчески правомощия, защото изначално определя кои споразумения няма да бъдат наказвани.

Българско и европейско освобождаване

Възниква въпросът след като регламентите намират пряко приложение в държавите-членки и на европейско ниво именно чрез тях се прави груповото освобождаване, защо е необходимо да се прави и отделно освобождаване на българско ниво. Отговорът е свързан с приложимото право – европейското парво зазащита на конкуренцията се прилага тогава, когато се засяга търговията между държавите-членки. Когато казусите са с национален обхват и засягат само една държава, то се прилага националното право. В тези случаи регламентите не намират пряко приложение. КЗК обаче е възприела подхода и за чисто националните случаи да бъдат използвани същите критерии, които са възприети от европейския законодател. Това се прави, както в новото решение, така и в предходното групово освобождаване, чрез директно препращане към съответните регламенти. Този подход обаче може да постави един друг наистина интересен въпрос – какво се случва при отняма на регламент, към който е препратило решението на КЗК. От една страна след отмяната си, такъв един регламент вече не е действащо право на ЕС, но от друга страна неговите критерии не са били приложими в България, защото са действащо право на ЕС, а защото КЗК е препратила директно към тях. Затова без изричен акт на КЗК, би било трудно да се даде еднозначен отговор дали подхода на КЗК не може да доведе до това даден европейски регламент вече да не е приложим по отношение случаите, засягащи търговията между държавите-членки, но разпоредбите му да са запазили действие за чисто български казуси. При подобна отмяна или изменение на такъв регламент по време на действието на решението на КЗК, редно е последното да бъде навреме изменено, за да отразява промените на европейско ниво. Затова като цяло положително може да се оцени, че в решението на КЗК е посочено, че с цел да се гарантира уеднаквяване на условията за групово освобождаване на национално и европейско равнище, Комисията ще прилага настоящото решение в съответствие с времевия обхват на регламентите за групово освобождаване на определени категории споразумения, с изключение на случаите, в които изрично е предвиден различен преходен период. Този подход е положителен от гледна точка прецизния краен извод, който може да се направи относно приложение на съответното освобождаване, но от друга страна търпи известна критика в насока затрудненото възприемане на съдържанието на решението от неговите адресати за всеки едзин конкретен момент. Препоръката за навременно изменение на решението при отняма или изтичане действието на даден регламент, би решила този проблем.

Новото решение

Новото решение идва след като предходното Решение № 55/20.01.2011 г. на КЗК е със срок на действие до 31.05.2023 г. С други думи, към момента в България няма действащо решение за групово освобождаване. Това обаче не би следвало да е практически съществен проблем, особено след публикуване на проекта на ново решение. Това е така, защото дори към даден момент да не може да се каже, че едно споразумение попада в обхвата на групово освобождаване, то същото може да бъде индивидуално освободено. КЗК с публикуване на проекта на решение е дала ясна заявка кои споразумение би считала за отговарящи на изискванията за освобождаване, в случай на евентуално поризводство за нарушение. В допълнение, самата КЗК в решението посочва, че ще прилага освобождаванията от по-ранна дата.

Друг съществен момент е, че, както и КЗК правилно посочва в проекта на решение, редица от европейските регламенти за групово освобождаване са претърпели изменения, а някои от тях са били и отменени.

С новото решение, както и досега и отново при използване на подхода да се препраща към конкретно описани критерии в европейското право, са освободени следните категории споразумение:

• Вертикални споразумения т.е. такива, които не са между конкуренти, а между доставчик и клиент;
• Споразумения свързани с пазара на следпродажбени услуги на моторни превозни средства
• Споразумения за специализация
• Споразумения за научноизследователска и развойна дейност
• Споразумения за трансфер на технологии

В това решение вече няма групово освобождаване на определени категории споразумения, решения и съгласувани практики в застрахователния сектор. Причината е, че съответният европейски регламент е със срок на действие от 01 април 2010 до 31 март 2017 г.

Проектът на решение на КЗК към момента е качен за публично обсъждане на портала за обществени обсъждания и всеки заинтересован може да изложи своето становище до 30.12.2023 г.