Галин Попов, адвoкат: Как ще усетим предимствата на електронното правораздаване
Втора част от интервюто с адвокат Галин Попов –главен управляващ партньор в адвокатско дружество „Попов и партньори”
Какво е мнението Ви за системата на юридическото образование – според доклад на Световната банка от 2007 г. в България по това време са работели 7 юридически факултета, в момента те са 12? Как се отразява това обстоятелство на пазара?
Не смятам това нарастване за положителен феномен, тъй като броят на дипломиращите се колеги всяка година сериозно надвишава нуждата и капацитета на пазара. Като директен резултат наблюдаваме пренасищането на пазара на труда с юристи, значителен брой от които няма да имат възможността да работят по специалността си и да се развият като експерти. Това поражда необходимостта да бъдат осигурени условия за по-силна конкуренция както между индивидуалните юристи, така и между канторите. Смятам, че насърчаването на конкуренцията в сферата, образно казано развързването на ръцете, да могат свободно да се конкурират помежду си, ще ги подтикне в стремежа им да предоставят по-добра услуга и да печелят доверието на своите клиенти, да подкрепят младите колеги, които тепърва навлизат в професията.
Без да навлизам в подробности ще изтъкна, че ние, от „Попов и Партньори”, активно работим за подобряването на конкурентната среда в сферата на правните услуги –в работна група към Министерство на правосъдието и по повод на преписка пред КЗК депозирахме становища за премахването на фиксираните минимални размери на адвокатските възнаграждения. Убеден съм, че това сегашното ограничение уврежда интереса на потребителите – представете си ако утре хлебопроизводителите въведат фиксиран минимален размер на цената на хляба 3 лв. Ясно е, че конкуренцията ще подтикне всички нас да даваме по-добро качество на съвети и услуги на по-изгодни за гражданите цени, да изградим по-силни и ефективни бизнес модели и най-важното – да включим следващите поколения юристи като важна част от процеса.
Как прилагате тази визия във вашата кантора? Разкажете по-подробно за структурата или разпределението на отговорностите.
В „Попов и Партньори” разчитаме изцяло на обучени и израснали в нашата кантора професионалисти. Подходът ни е да привличаме млади юристи и чрез структурата на екипа да ги насърчаваме да се развиват и усъвършенстват в рамките на фирмата. Начинът, по който е структуриран, екипът ни е доста различен от организацията на повечето адвокатски кантори. Докато стандартният модел предвижда групиране на служителите в три основни категории – адвокати, юрисконсулти и адвокатски сътрудници, а изкачването до ръководен пост зависи изцяло на субективни фактори и често е невъзможно, то при нас отделните позиции за общо 8: партньори, старши асоциирани партньори, асоциирани партньори, младши асоциирани партньори, старши правни консултанти, правни консултанти, младши правни консултанти и стажанти. Всички тези позиции изграждат стъпалата на йерархията в кантората, като всеки служител има възможността да ги изкачи и да се развива в рамките на фирмата според собствените си амбиции и възможности (тук е моментът да отбележа, че всеки един от партньорите в „Попов и Партньори” е започнал професионалното си развитие като стажант в кантората). За повишаването във всяка позиция разполагаме с ясни обективни критерии, с които изолираме максимално субективния фактор при решението за развитието на всеки човек. За всеки работодател мотивацията на служителите да вършат работата си ефективно и качествено е от първостепенно значение и този модел на израстване и развитие според нас е най-сериозният стимул за нашите колеги в рамките на кантората. Допълнително може да се отбележи, че всяко повишение в позиция повдига самочувствието на служителя и представлява един положителен знак от ръководителя, който го насърчава да продължи да се развива и да работи по същия начин.
Какви резултати Ви носи този подход?
Кантората се развива непрестанно и всяка година се разраства. Ние сме единствената кантора, препоръчана във всички области на правото от международната класация Legal 500 за 2013 г., а през 2014 г., когато бяхме препоръчани във всички категории за втора поредна година, само още една кантора освен „Попов и Партньори” може да се похвали със същото. Бяхме приети за единствен представител на България в международния алианс от независими правни и счетоводни кантори TAGLaw, който осигурява покритие в над 90 държави и така може да предложим на всеки наш клиент да получи качествено правно обслужване почти навсякъде, където му е необходимо. Но трябва да кажа, че най-големите ни постижения са изграденият професионализъм, опитният ни екип и натрупаните практически знания в различни правни сфери. За това допринася и градената отраслова специализация – 9 отдела, специализирани по области на правото, звено за координация и анализ начело с управляващия партньор и звено за бизнес развитие, на която дейност съм посветил своите усилия.
Една от популярните сфери е събирането на вземания, предполагам? Какво е различното във Вашия подход?
Услугата, която предлагаме, обхваща целия процес по събиране на едно вземане – от извънсъдебната фаза, в която водим преговори с длъжника за доброволно погасяване на задължението, през съдебната фаза, в която защитаваме интересите на клиента си по съдебен ред, до фазата на принудителното изпълнение, в която задължението се погасява. Освен това работим на територията на цялата страна без да превъзлагаме на подизпълнители; използваме собствено разработен софтуер. Така на клиента се спестяват много главоболия, свързани с комуникацията с много и различни хора (посредници, адвокати, съдебни изпълнители) и със следеното на развитието на процеса през различните фази на събирането.
Казахте, че по правило първо осъществявате преговори с длъжниците. Това не е ли необичайна практика за адвокатска кантора? Не следва ли тази дейност да се върши от медиатори (посредници) или агенции за събиране на вземания?
Със сигурност много хора се обръщат първо именно към такива агенции или към медиатори, но една адвокатска кантора може да проведе преговорите не по-зле. Според мен е неправилна утвърдената в обществото представа, че услугите на адвокатите се ограничават единствено и само до явяване в съда. Дори смея да твърдя, че за целите на доброволното събиране на вземания нашата кантора разполага с по-добре подготвени професионалисти и по-сериозен технологичен ресурс от повечето агенции за събиране на вземания. Ние разполагаме със специално обособен отдел „колцентър” (център за обаждания), чийто екип е съставен изцяло от юристи и който работи изключително по преговори с длъжници в рамките на извънсъдебното събиране на вземания – по телефона и с лични срещи. Уреждането на спорове за неизпълнението на договорни задължения си е същинска правна работа – в този смисъл много по-нормално е тя да се върши от адвокатско дружество, отколкото от всякакви агенции, които не подлежат на никакъв контрол, нямат изисквания за образование или допустими методи, нито се регулират начините на финансиране. Дори смятам, че в социално-културен аспект именно дейността на тези либерализирани до безконтролност агенции доведе до насаждането на обществено мнение, че длъжникът, нарушилият закона и договора, е жертвата, а кредиторът е някакъв особен вид злодей, а не човек, който е лишен от своето и си го иска обратно.
С какво смятате, че Вашият екип за преговори с длъжници превъзхожда останалите Ви конкуренти на пазара?
На първо място, всеки един от колегите в този отдел е практикуващ юрист. Независимо от конкретния казус ние винаги се стремим да изясним на длъжника ясно и точно ситуацията от правна гледна точка и да му обясним, че доброволното погасяване на задължението е и в негов интерес с оглед солидните разходи по едно евентуално дело. Колегите от колцентъра ни във всички случаи се държат уважително с длъжниците и никога не си позволяват да прибягват до тактики на заплашване, грубо отношение или каквито и да е други подобни прийоми, които, за съжаление, се свързват с дейността събиране на вземания в представите на хората. Всеки служител е запознат с Етичния кодекс на отдела и се придържа към него при комуникацията си с длъжниците. Това носи и много добри резултати в събираемостта – длъжниците погасяват задълженията си, когато осъзнаят, че това е и в техен интерес.
В края на нашия разговор ми се иска отново да Ви върна към стъпките за електронното правосъдие – кажете 3 препоръки, които са особено съществени и от които всички бързо ще усетим предимствата на електронизацията?
Когато се правят препоръки, не бива да се делят на важни и маловажни – всички детайли вкупом правят модела функциониращ. Но бих отделил само вай-важните:
1. Нека заповедните производства да се разпределят поравно между съдиите в цяла България – този модел вече функционира в Търговския регистър и благодарение на него няма да се стига до ситуацията поради претовареност по най-бързите производства в София да се чака произнасяне 1 година. Имайте предвид, че по тези производства в някои държави произнасянето не е от съдия, а от друг служител, а може да става и автоматично от информационната система.
На второ място бих препоръчал създаването на териториални отделения на съдебната система в малките населени места, където сега няма съд – това не само ще подобри достъпа до правосъдие и ще облекчи социалния ефект от електронизацията (защото вместо да се закриват, работните места ще се дислоцират), но и ще се засили присъствието на държавата в тези населени места.
Най-накрая, но не по значение, е постепенно да се върви към въвеждане на електронен постоянен адрес – електронен адрес, на който лицето (независимо къде се намира) се съгласява да получава адресирани до него съобщения от държавата, включително от съдебните органи – в условията на засилваща се глобализация и като част от общност със свободно движение на хора е абсурдно когато трябва да откриеш един български гражданин (например защото не Ви връща парите), компетентните органи да разполагат само с информация, че този човек живее, например, някъде в Испания. А често и това не може да се знае със сигурност.