Промени в Кодекса на труда във връзка с работата от разстояние.

На 29.03.2024 г. в Държавен вестник се обнародва Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 49-ото Народно събрание на 14 март 2024 г., който включва следните промени, свързани с работата от разстояние:

 

  • Към минималните изисквания относно съдържанието на трудовия договор при работа от разстояние се включва и изричното уговарянето на мястото на работа, наред с характера на работата, условията и редът за осъществяването й.
  • Създава се възможност за уговаряне на повече от едно място на работа. По този начин страните по трудовото правоотношение имат възможност да определят две или повече фиксирани места, от където служителят ще полага труд,  без да е необходимо да се изменя трудовия договор при всяка промяна на работното място от уговорените.
  • Установява се задължение за определяне на правила за възлагане и отчитане на работата от разстояние. Работата от разстояние изисква различна организация при извършването ѝ с оглед липсата на пряк контрол и контакт с работодателя. Поради това се установява изрично задължение за определяне реда за възлагането и отчитането на работата, съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики, които са от значение за отчитане на извършеното. Тези правила могат да бъдат включени виндивидуалния трудов договор и/или колективен трудов договор, или вътрешни актове на работодателя.Приетите изменения регламентират изискванията при използването на информационни системи в процеса на работа. Предвижда се задължение за работодателя да  предоставя на работника или служителя писмена информация за вида и обема на данните, събирани и обработвани във връзка с работата, когато се използва информационна система за възлагането и отчитането на работата. Внедряването на информационни системи за алгоритмичното управление (т.нар. изкуствен интелект) е друга възможност, която се въвежда с последните изменения на КТ.
  • Изменя се понятието „работно място“ в частта свързана с работата от разстояние. В предишната му редакция при извършване на работа от разстояние, работното място се дефинираше като „домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието“. Новият текст заменя цитираното в предходното изречение  с „място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата“. В тази връзка е отпаднал и текстът, който задължаваша служителя да осигури в дома си или избраното от него друго помещение определено пространство за работно място, като с новата редакция е предвидено, че е достатъчно работникът или служителятда осигури работно място извън предприятието за извършване на работа от разстояние.
  • Регламентира се задължение за работодателя да осигури на работника или служителя информация за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към работното помещение, където се извършва работа от разстояние, както и да предприеме мерки, за да гарантира, че работните места за извършване на работа от разстояние, отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. На база на получената информация работникът или служителят ще може да направи преценка дали е възможно да осигури съответното помещение, където да е работното му място. След като е определено съответното място, откъдето ще се извършва работата от разстояние, е въведено задължение работникът или служителят да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние.
  • Създават се специални правила за намаляване на отговорността на работодателя, в случай на трудова злополука със служител, работещ от разстояние. Отговорността на работодателя може да се намали, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежностили когато не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. Въведено е изискване предварително да се уговори ред и начин работникът или служителят да уведомява работодателя, непосредствения ръководител или друго упълномощено лице, за всяка злополука на работното място.
  • Премахва се задължението работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, да съответства по продължителност на работното време, определено за работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. При организиране на работното време работникът или служителят следва да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят е в комуникационна връзка с трети лица, а не само с търговски партньори, както гласеше старата редакция“.
  • Преди приемането на промените единствената предвидена възможност за отчитане на действително отработеното време за работещите от разстояние, беше то да се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя. Сега се установява алтернативна възможност действително отработеното време да се отчита и чрез автоматизирана система.
  • Създава се възможност/право на работника или служителя да не отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка.
  • Увеличава се обхвата на закрилата на работниците и служителите за получаване на трудовите им възнаграждения при веригите от подизпълнители. Служителят може да търси изплащане на трудовото си възнаграждение не само от работодателя, с който е сключил трудов договор, а и от изпълнителя, който е наел работодателя като подизпълнител. Регламентира се солидарна отговорност на изпълнителя и работодателя за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение на работника или служителя, която се прилага когато работодателят е пряк подизпълнител на изпълнителя по договор за предоставяне на услуги. В този случай отговорността на изпълнителя е ограничена до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и подизпълнителя (работодателя). Предвижда се също така, че изпълнителят не носи отговорност, когато е изпълнил или изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по договора с работодателя.
  • Към определението за трудови спорове се допълват и споровете между работника или служителя и изпълнителя, на който работодателят е пряк подизпълнител, относно гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение.

 

Екипът на Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и Партньори“ е на разположение да окаже необходимото съдействие за изпълнение на нововъведените задължения за уреждане на трудовите правоотношения при работа от разстояние. Може да се свържете с нас на следния email: office@popovarnaudov.bg