Попов и Партньори подчерта необходимостта от уредба на сурогатното майчинство в хода на общественото обсъждане на промените в Семейния кодекс
В рамките на проведената процедура по обществено обсъждане, Попов и Партньори представи становище по предложените от Министерството на правосъдието изменения и допълнения в Семейния кодекс (СК).
Кантората използва възможността, за да повдигне въпроса за необходимостта от законодателното уреждане на сурогатното майчинство, доколкото мястото на такава уредба е именно в СК. За съжалениe, подетата през 2011 г. инициатива за дебат в тази насока спря до приемане на първо четене на изменения в няколко закона, основно в СК. Пет години по-късно, практиката на Попов и Партньори показва, че проблемът е реален и актуален за българското общество и гражданите, за които заместващото майчинство представлява обективна възможност да имат собствени деца. В последните две години зачестиха запитванията от доверители за възможностите за използването на този репродуктивен метод. Доколкото в момента у нас той е забранен, заинтересованите лица са принудени да изберат някоя от държавите, които са намерили законодателно решение. Ясни са социалните и чисто човешки аргументи в подкрепа на узаконяването на сурогатното майчинство у нас: повишаване нивото на раждаемост и реално гарантиране и възможност за реализиране на правото на всеки човек да бъде родител. При това – насърчаването ще е на раждаемостта именно в групата на отговорния родител – материално обезпечен (който може да си позволи процедурата и съответно да обезпечи не само своя живот, но и този на детето) и със силна и осъзната потребност да има дете. Именно чрез този метод в най-голяма степен може да се отговори на променената съвременна социалност – съвременният човек не е задължително семейният човек, а във все по-голяма степен необвързаният човек – средната продължителност на едно съжителство със или без брак в наши дни е доста по-различна от тази преди 100, 50, дори 25 години. Заместващото майчинство е сред най-адекватните способи за родителство от самотните родители.
В становището на Попов и Партньори бяха маркирани и други ползи от уреждането на сурогатството. Например ползите, които то би донесло за развитието на сектор здравеопазване. На ниво Европейски съюз, сурогатното майчинство е практически и правно възможно в малко държави, като същевременно съществуват определени пречки пред бъдещите родители. В тази връзка България има възможност да бъде първата държава в ЕС, която да удовлетвори все по-отчетливите нужди в тази насока. В последните години страната ни стана предпочитана дестинация за медицинския туризъм, в частност например денталния. Такъв ефект би могъл да се получи и със сурогатното майчинство, при осигуряване на благоприятна нормативна среда. Това би стимулирало развитието както на сектор здравеопазване, така и косвено – на други сектори.
Кантората оценява положително насоките, в които се върви с останалите инициирани промени. Конкретни препоръки бяха отправени за прецизиране на определени текстове. Така например, предвидената възможност въпросът за пътуването на детето в чужбина да се реши още при решаване на въпроса за родителските права в хода на бракоразводния процес, следва да бъде осигурена и при решаването на същите въпроси при спор между родители, които не са в брак. Обърнато бе внимание, че е добре да бъдат заложени гаранции за предотвратяване на възможността неприсъственият контакт (чрез телефонни разговори, писма и електронни съобщения) между детето и родителя, който не упражнява родителските права, да измести типичния личен контакт. Относно най-дискутираната промяна – задължението на осиновителите да информират осиновения за осиновяването на възможно най-ранен етап, Попов и Партньори изрази становище, че въпреки очевидния социален мотив за въвеждането на подобно задължение, то не предполага създаването на адекватна законова гаранция за спазването му. Така, това задължение остава изцяло морално. По отношение на информацията за произход, Попов и Партньори отправи предложение за разширяване на кръга информация, чието разкриване може да се иска, както и изрично предвиждане, че мотив за искането на информация може да бъде и най-естественото човешко желание за опознаване на произхода.