След като предложените промени в Закона за адвокатурата разбуниха обществеността, „Попов и Партньори” поставя непопулярния в гилдията въпрос: Нужно ли е и занапред адвокатските хонорари да бъдат с фиксиран минимален размер?

На 19.02.2015 г. АД „Попов и Партньори” депозира в работната група към Министерството на правосъдието, в която бе поканено да участва, свое становище по повод готвените промени в Гражданския процесуален кодекс. В документа, представители на адвокатската кантора излагат съображенията си относно спорната идея да се позволи на съда при прекомерност на адвокатското възнаграждение да присъди сума дори под размера на минималните адвокатски възнаграждения (установени в Наредба № 1 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Повелителната разпоредба на чл.36 от Закона за адвокатурата прогласява принципа за възмездност на адвокатския труд и определя изрично начина на формиране на адвокатското възнаграждение – не по-малко от записаното в Наредбата.

Предложената промяна, от една страна, ще постави в противоречие две различни законови норми, а от друга – ще постави в неблагоприятно положение ползващите правни услуги – при намаляване от страна на съда на присъдените разноски под размера на вече платеното минимално адвокатско възнаграждение, разликата ще бъде за сметка на клиента, който е длъжен още преди делото да изплати възнаграждението на своя адвокат. Така клиентът бива наказан, че е потърсил адвокат за дело, което накрая съдът е определил като по-малко сложно.

Изменението на текста по никакъв начин не би могло да бъде в ущърб на адвокатите, които така или иначе получават своето възнаграждение предварително, но не така стои въпросът погледнат от страната на ползвателите на адвокатски услуги. От самото въвеждане на нормативно фиксирани минимални размери на хонорарите, от тях се облагодетелства единствено част от адвокатската гилдия, но в действителност, фиксираните цени нарушават интереса на клиентите, тъй като им се отнема възможността да договарят свободно възнаграждението за услугите, въз основа на качеството, обема и правилата на свободната конкуренция.

Според експертите от „Попов и Партньори”, чрез премахването на законовите изисквания за цените на адвокатския труд, на първо място ще се предотврати противоречието между предлаганата корекция на текста на ГПК и съществуващите норми, а освен това ще се избегне съществуващото принуждаване на клиентите да заплащат минимално установения хонорар, дори когато казусът им е по-лек, типичен или характеризиращ се с нисък материален интерес. В допълнение към тези съображения се изтъква и обстоятелството, че чрез законовата регулация на минималните цени грубо се нарушава конкуренцията на пазара на правни услуги, която би била в интерес най-вече на потребителите, но също така и на адвокатската гилдия. По-засилената конкуренция логично ще подобри качеството на правните услуги. Професионалистите не се нуждаят от подобни „защитни” механизми, които да им подсигуряват определен „минимум” или да им „гарантират пазар”. В този смисъл се е произнесла и КЗК по повод на подобни практики в други гилдии http://www.cpc.bg/ViewResult.aspx?type=Article&id=4996

От името на „Попов и Партньори” Емилиян Арнаудов продължава участието си в работната група към Министерството на правосъдието. Първоначалния вариант на обсъжданите промени в Гражданския процесуален кодекс може да прочетете на сайта на Министерството: http://www.justice.government.bg/Files/ZID_GPK_635427442873719314.docx.