„Източник: Bulgaria On Air“

Емилиян Арнаудов коментира в студиото на България сутрин по телевизия Bulgaria On Air какви гаранции ни дава влезлият на 1 август в сила Европейския законодателен акт за изкуствения интелект – първият в света всеобхватен регламент относно изкуствения интелект.

Основната насоченост на този акт е към защита на демократичните принципи, правовата държавата и правата на човека. Това са основните акценти, заложени в новата регулацията, която най-общо дава три вида уредба. От една страна това е дефинирането на различните рискове, съпътстващи изкуствения интелект, и мерките за тяхното управление. С оглед на това какво е зададено да прави съответната система за ИИ, част от тях се дефинират като „високорискови“, когато имат потенциал да увредят обществени отношения. Други се квалифицират като „изкуствен интелект с общо предназначение“. Това са вече познатите на голяма част от аудиторията чат системи с изкуствен интелект, които се дефинират от гледна точка на широкото им използване от много голям брой хора, което поставя нуждата от прозрачност в тяхното функциониране.

Освен рисковете с Регламента се определят и някои забрани по отношение на ИИ с цел да се избегнат злоупотреби, свързани с това едно лице да бъде идентифицирано, когато не иска и не е задължено да бъде идентифицирано на обществено място (например приложения във връзка с лицево разпознаване на базата на случайно събрана широка база данни на изображения на хора в интернет). Тази хипотеза се различава от лицевото разпознаване на телефоните ни, където ние искаме да бъдем разпознати, но не искаме изображението, което сме дали за лицево разпознаване на телефона, да позволи да бъдем разпознати, когато влезем в даден ресторант, например, допълни адв. Арнаудов. В Регламента са уредени някои изключения от забраната за използване на лицево разпознаване на обществени места. Такова може да се извършва само в три строго определени хипотези и то със съдебно разрешение:

• ако се издирва заподозрян в тежко престъпление;
• ако се издирва жертва на престъпление (отвлечено лице, жертва на трафик и др.)
• при данни за предстояща заплаха от терористичен акт;

В Регламента е уредена забрана изкуственият интелект да се използва с цел да прави опити да квалифицира хората въз основа на биометрични данни като прави предположения какви биха били техните политически, религиозни възгледи, тяхната сексуална ориентация и др., както и да  прави опити да разпознава тяхната етническа или расова характеристика. На следващо място, забранява се въз основа на ИИ да се правят опити да се класифицират хората като потенциално склонни да извършат престъпление.

Регламентът е насочен основно към начините на употреба на ИИ от държавната администрация, от една страна и компаниите, които разработват и които използват ИИ, от друга страна. Едно от важните неща, които прави Регламентът, е да постави граница откъде нататък една автоматизирана система вече може да се счита за изкуствен интелект. Важно е да се отбележи, че ИИ е налице, когато има известна независимост от човешката намеса и самата система за ИИ прави самостоятелни изводи, алгоритми и т.н.

При използването на ИИ, на плоскостта на интелектуалната собственост могат да възникнат най-общо два вида проблеми – при „входа“ и при „изхода“ на системата. При „входа“ на системата до голяма степен нещата са регулирани с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, която беше транспонирана в България в сила от 1 декември 2023 г. и съгласно която свободното събиране на данни, независимо от защитата на интелектуална собственост върху съответните обекти, може да се извършва само когато е със строго научни цели. Когато събирането на данни е с цел някаква търговска експлоатация, тогава носителите на права имат право да забранят по подходящ начин съответният техен обект да бъде използван по време на „входа“ в изкуствения интелект. Втората група проблеми, при които според адв. Арнаудов има по-голям потенциал да възникнат неблагоприятни последици, е при „изхода“ на системата, т.е. как се урежда въпросът с интелектуалната собственост върху нещо, което е създадено от ИИ. В тази хипотеза е водещ един догматичен подход, който въз основа на цялата теория на авторското право през годините е категоричен, че носител на авторско право може да бъде само човек, следователно създаденото от ИИ не е защитено с авторско право и сродни права. Според адв. Арнаудов, обаче, практическият проблем, който може да възникне, особено в пазари като България, където не малка част от бизнесите не искат да плащат за уреждане на авторските си права е, че щом тези обекти, създадени от ИИ, не са защитени с такива права, те могат да бъдат използвани безплатно, т.е. може да създадат на тази аудитория, която не иска да плаща за творчески продукт, една безплатна алтернатива, която в дългосрочен план би довела да увреждане на истинския творчески сектор.

Една от целите на ЕС в този Регламент е да насърчава иновациите и конкурентоспособността на базата на ИИ. В тази връзка, Регламентът предвижда още, че в срок до 1 август 2026 година всяка държава членка на ЕС трябва да създаде Национална лаборатория за изкуствен интелект, която да подпомага стартъп на малки и средни предприятия в експериментиране в затворена и защитена среда с ползите и развитията, които те биха могли да имат, използвайки ИИ, за да се подобри тяхната конкурентоспособност.

Това бе поредно участие, в което колеги от Кантората коментираха темата, след като през пролетта адв. Копаранов гостува в Bulgaria ON AIR относно казуса за разпространяването на фалшиви порнографски снимки, генерирани от ИИ.