Регистрация на търговска марка в България – значение и процедура

Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Марките могат да бъдат: търговска марка; марка за услуги; колективна и сертификатна марка. Ето и пояснения за всеки от видовете:

  • Търговска марка – знак за означаване на стоки. Тази марка може да е притежание съвместно на две или повече лица, като разпореждането с нея се осъществява със съгласието на всички притежатели;
  • Марка за услуги – знак за означаване на услуги. Тази марка също може да е притежание съвместно на две или повече лица;
  • Колективна марка – знак, притежание на сдружение – юридическо лице, който знак се използва съгласно правила, приети от сдружението и представени в писмена форма при регистрацията на марката. Правото върху колективна марка не може да се прехвърля, както и да се разрешава ползването му на предприятия извън сдружението;
  • Сертификатна марка – удостоверява материала, начина на изработване, качеството и други характеристики на стоки или услуги, произвеждани или предлагани под контрола на притежателя на марката. Необходимо е притежателят да приеме правила за използването й, мерките за контрол и санкциите, които той налага.

Според Закона за марките и географските означения правото върху търговска марка принадлежи на този, който пръв подаде заявка в Патентното ведомство. Затова препоръчваме преди да подадете заявка да направите предварително проучване. Като резултат се получава писмено становище на административния орган, което ще включва подробна инфорамция за вече регистрираните сходни търговски марки (ако има такива), както и информация как да трансформирате Вашата търговска марка, за да избегнете проблеми при регистрацията.

Правната регламентация се съдържа в Закона за марките и географските означения, Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, Тарифа за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г., Международна класификация на стоките и услугите, Първа Директива на съвета от 21 декември 1988 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки от 21 декември 1988 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки, Регламент (ЕО) № 207/2009 на съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, Регламент (ЕО) № 2868/95 на комисията от 13 декември 1995 година относно условията и приложението на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно търговската марка на Общността от 13 декември 1995 година относно условията и приложението на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно търговската марка на Общността.

Каква е ползата от регистрация на търговска марка?
Регистрацията на марка се прави с цел получаване на изключително право върху нея на територията на Република България. Ако е необходима регистрация в други страни, тя следва да се извърши по реда на международната регистрация.
С регистрирането на марката се признава правото на изключителното й използване за срок от 10 години (от датата на подаване на заявката) на територията на страната. Изключителното право включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват марката в търговската си дейност.Забраната за използване включва и:

  • поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
  • предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
  • вносът или износът на стоките с този знак;
  • използването на знака в търговски книжа и в реклами.

Използването е условие за запазване на регистрацията. Ако в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят на марката не е започнал използването й или то е било преустановено за срок от пет години, регистрацията може да бъде отменена.
Разпореждането с правото върху марката включва прехвърляне на правото върху марка, или разрешение за използването на марката с писмен договор за изключителна или неизключителна лицензия. Договорите, сключени за която и да е от двете форми на разпореждане, се вписват в Регистъра на Патентното ведомство и имат действие за трети лица от датата на вписването им в този регистър.

Правото върху марката може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ. Правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на нейния притежател, като това се вписва в Регистъра и се публикува в официалния бюлетин на ПВ. Обезпечението и особения залог също имат действие по отношение на трети лица от момента на вписването в Държавния регистър на марките в ПВ.
Съгласно българското законодателство правата върху марката произтичат от регистрацията й, т. е. предоставят се в резултат на определена процедура и имат точно дефиниран обем и обхват. Регистрацията може да се подновява, със заплащане на такса, неограничен брой пъти за следващи периоди от по десет години.

Процедура на регистрация.
Регистрация на марка се получава чрез подаване на заявка в Патентното ведомство на Република България. За заявката за регистрация на търговска марка в България е нужна следната информация:

1. Име и адрес на заявителя / заявителите.

2. Търговската марка, която ще се регистрира:

• ако марката включва изображение може да приложите копие от него или да го изпратите по e-mail в графичен формат; изображението може да бъде и цветно.

3. Пълен списък на стоките и / или услугите, за които ще се използва марката.

4. Документ за приоритет (ако се претендира за приоритет).

5. Пълномощно – без нотариална заверка; пълномощното може да се представи до 3 месеца след подаване на заявката.

Времето за регистрация на една търговска марка е около 24 месеца, освен ако заявката не е ускорена. Срокът на действие на регистрираната марка е 10 години от датата на подаване на заявката. Този срок може да бъде подновяван на всеки 10 години.

За получаване на регистрация на марка е необходимо да се подаде заявка в Патентното ведомство на Република България.Заявката е по образец на Патентното ведомство и включва:

  • искане за регистрация;
  • данни за заявителя;
  • – изображение на марката – в размер 7/7 см, ясно и годно за възпроизвеждане – черно-бяло (ако няма претенции за цвят). В случай, че има претенция за цвят – изображението трябва да бъде цветно, като в заявлението се посочва точното разположение на цветовете (с думи). Ако марката е триизмерна – изображението следва да показва това, като могат да бъдат представени погледи от различни страни описание на марката и/или указване на словните елементи на марката и начинът на изписването им – с букви на кирилица или на латиница;
  • списък на стоките и/или услугите, за които ще се отнася марката по Международната класификация на стоките и услугите.
  • подпис на заявителя или представителя.
    Към заявката се прилагат още и следните документи:
  • пълномощно – в случай, че заявителят използва представител по индустриална собственост.
  • приоритетният документ, когато се претендира конвенционен приоритет представлява копие на първата заявка, заверено от компетентния орган на съответната държава. Когато се претендира изложбен приоритет, документът е удостоверение за участие в изложбата, издаден от администрацията й. В него се посочва и марката, под която стоките са били изложени и датата на представяне на изложбата;
  • документ за платени такси – трябва да съдържа данни за заявителя или представителя; данни за марката, за която се иска регистрация; точките от Тарифата за таксите, по които е извършено заплащането (ако плащането е извършено по банков път).

Заявлението се подписва от заявителя или от неговия представител. Когато заявителят е юридическо лице или едноличен търговец, се посочва и длъжността на лицето, подписало заявлението, като се поставя и печат. В двумесечен срок от представяне на документа за платени такси се извършва формална експертиза. В случай че при нея се установят недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако в този срок заявителят не отговори, не отстрани недостатъците или възрази неоснователно, се взема решение за прекратяване на производството. Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

В двумесечен срок от датата на публикация на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на марката. Лицето, подало възражение, не е участник в производството по заявката. След формалната проверка на документите, по всяка заявка се извършва експертиза по същество, включваща анализ на абсолютните основания за регистрация, проучване във фонда на заявените и регистрираните марки по национален и международен ред и проверка на относителните основания за регистрация, като със заявителя се води кореспонденция. Постановява се решение за отказ на регистрацията или, след заплащане на съответни такси, за регистрация. Решенията за прекратяване на производството по заявката или за отказ на регистрацията могат да бъдат обжалвани в тримесечен срок и заплащане на такса.