На 13 август в Държавен вестник са обнародвани приетите две мащабни групи изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които: 1. регламентират правилата за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване и 2. въвеждат ред за разрешаване на спорове, възникнали между Република България и други държави членки във връзка с тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер.

 С измененията в сферата на трансферно ценообразуване, се създава нова глава осма „а“. Какво означава трансферно ценообразуване – съгласно кодекса, условията на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица, (контролирани сделки) трябва да съответстват на тези, които биха били установени между независими лица при съпоставими обстоятелства, вкл. пазарни цени на сделките.

Така, новата глава осма „а“ е фокусирана върху правилата за доказване на съответствието на условията и „пазарността“ на цените, като това ще става с т. нар. документация за трансферно ценообразуване. Тази документация лицата ще следва да изготвят под формата на местно и обобщено досие. С новите текстове законодателят подробно урежда какво следва да бъде съдържанието на местното и на обобщеното досие.

Правилата относно изготвянето на документация за трансферно ценообразуване са задължителни за:

• местните юридически лица;
• неперсонифицираните дружества;
• чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;
• едноличните търговци, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.

Местното досие се изготвя от посочените субекти и съдържа:

• обща информация за дейността на лицето и собственика или собствениците на акциите или дяловете му;
• данни за контролираните сделки и прилаганите методи за определяне на пазарните цени.

Обобщеното досие се изготвя от крайното предприятие майка или друго лице от групата и съдържа:

• информация за организационната структура и дейността на многонационалната група предприятия;
• контролираните сделки;
• функциите на лицата от групата;
• прилаганата политика на трансферно ценообразуване

Срокове за изготвяне на документацията за трансферно ценообразуване:

• местното досие се изготвя до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася
• обобщено досие, с което трябва да разполага съответното лице, трябва да бъде изготвено за данъчната година на крайното предприятие майка на многонационалната група предприятия, започваща на 1 януари или по-късно през годината, за която се изготвя местното досие, но не по-късно от изтичането на 12 месеца след срока за местното досие.

Правилата за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване ще се прилагат за контролирани сделки, с прагове за съответната година за всяка отделна сделка:

• 400 хил. лв. за продажба на стоки;
• 200 хил. лв. за всички останали случай;
• 1 млн. лв. при заеми;
• 50 хил. лв. при начислени лихви и другите свързани със заема приходи или разходи.

Правилата за изготвянето на местно досие няма да се прилагат за:

• лицата, които са освободени от облагане с корпоративен данък по част втора, Глава двадесет и втора, Раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане;
• лицата, които извършват дейност, подлежаща на облагане с алтернативен данък по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане
• лицата, които към 31 декември на предходната година имат балансова стойност на активите под 38 млн. лв., нетни приходи от продажби под 76 млн. лв. и средна численост на персонала под 250 души, според които те няма да прилагат правилата;
• лицата, които извършват контролирани сделки единствено в страната;
• за контролирани сделки с физически лица извън случаите на еднолични търговци.

Първата година, за която ще се изготвя документация за трансферно ценообразуване е 2020 г.

За неспазването на новите правила законодателят е предвидил налагането на имуществени санкции, като за лице, което не изготви местно досие е предвидена размер 0,5 до 1 на сто от общата стойност на сделките, а при липса на обобщено досие размерът от 5000 до 10 000 лв.

Прави впечатление и въведеното уточнение в кодекса, че ако местното досие не е представено при поискване от орган по приходите в определения от него срок, ще се счита че същото не е изготвено.

С втората група изменения се предвижда въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2017/1852 относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз. Основна цел на промените е подобряване на съществуващите механизми за разрешаване на спорове, възникнали между държавите – членки във връзка с тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Конвенция 90/43 6/ЕИО за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия.

В нов Раздел IIа на Дял втори, Глава шестнадесета, се регламентира процедурата за разрешаване на спорове между държави – членки на Европейския съюз, във връзка със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер. Така:

• всяко засегнато лице има право да подаде жалба пред компетентния орган за разрешаване на спорен въпрос във връзка с тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер;
• българският компетентен орган в процедурата за разрешаване на спорове е министърът на финансите или оправомощено от него длъжностно лице;
• компетентен съд за разглеждане на жалбите и исканията е административният съд по постоянен адрес или седалището на засегнатото лице, а когато засегнатото лице няма постоянен адрес или седалище в страната – Административния съд – град София.

Нововъведената процедурата изисква съответното лице да сезира всички заинтересовани държави членки с идентична жалба. По изключение, жалбата може да бъде подадена само до българския компетентния орган, ако засегнатото лице е местно лице за данъчни цели на страната и е физическо лице или е микро-, малко или средно предприятие, което не е част от голяма група предприятия.

В срок до 6 месеца компетентният орган следва да се произнесе дали приема за разглеждане или отхвърля жалбата, като при липса на такова в срока, жалбата се счита за приета за разглеждане. Органът полага усилия да разреши спорния въпрос по взаимно споразумение съвместно с компетентните органи на другите заинтересовани държави членки в срок до 2 години считано от последното уведомяване от заинтересована държава членка за решението ѝ да приеме за разглеждане жалбата, като срокът може да бъде удължен с не повече от 1 година.

Приетите промени ще бъдат приложими за жалби, подадени след 1 юли 2019 г. по спорни въпроси, свързани с доходите или имуществото, отнасящи се за данъчни периоди, които започват на или след 1 януари 2018 г.

Автори:

адв. Галин Попов                               адв. Борислава Сергиева