Изкуственият интелект като „автор” и „ползвател” на произведения и други обекти на защита

Изкуственият интелект (AI) е вече в нашето ежедневие, използва се за създаване на код, компютърни игри, аудио-визуални произведения, журналистически материали. Генеративният AI не е просто инструмент, който поддържа творческия процес, той взема решения без човешка намеса. Това развитие идва със своите правни последици – включително от гледна точка на правото на интелектуална собственост.

Преди дни в списание „Икономика“ адв. Емилиян Арнаудов разгледа основните моменти, свързани с взаимодействието между изкуствения интелект и уредбата на авторското право и сродните му права. Това бе поредното му участие по тази актуална тема след като бе панелист в събитието на КРИБ „Изкуствен интелект и киберсигурност”, а по-късно даде интервюта по темата пред Българското национално радио и пред телевизия Bulgaria ON AIR.

Това взаимодействие е двупосочно, тъй като AI се явява ползвател на многобройни обекти, защитени от авторски и сродни права, а от друга страна, AI произвежда собствен продукт, за който се поставя въпрос дали подлежи на такава защита, има ли авторство. От тези два аспекта значително по-напреднала е уредбата на първия, тъй като през 2019 г. ЕС прие Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар.

Адв. Арнаудов ръководи екипа, който изготви проекта за промени в Закона за авторското право и сродните му права, продиктувани от новата европейска Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар. Тази директива предстои да бъде въведена като част от националното законодателство и в средата на април 2023 законопроектът беше внесен в Народното събрание. Текстовете, свързани с регулацията на използването на защитени обекти от страна на изкуствения интелект, са предвидени в Закона за авторското право и сродните му права.

Изкуственият интелект от една страна се явява ползвател на защитено съдържание и Директивата улеснява в определени случаи той да го използва без предварително разрешение и заплащане, за да стимулира научния прогрес. От друга страна, той създава нови текстове, изображения, музика, като възниква проблемът има ли някой авторски и сродни права върху създаденото от него и кой. Конфликтът идва, защото той използва безплатно достиженията на творческия сектор и така генерира съдържание, което може да конкурира създаденото от човека и да лиши от бъдещи доходи творците, чиито работи е използвал като база.

Именно заради това някои от най-дискутираните въпроси, свързани с уредбата на правата върху създаденото от изкуствения интелект съдържание, са „Може ли резултатът от дейността на изкуствения интелект да се ползва със защитата на авторското право, след като не е продукт на човешка авторска дейност? Ако може, кой притежава авторските права?“ В САЩ Върховният съд се произнесе с решение в посока, че AI не може да притежава патенти. Службата за авторско право заявява, че творба, създадена без човешка намеса, не може да бъде обект на авторско право. Извън САЩ и Европа, от година насам Китай интегрира използването на изкуствен интелект, за да подобри своята съдебна система. С него се правят закони, изготвят се документи, повдигат се обвинения, търсят се „човешки грешки“ в решенията. Съдии трябва да се консултират с AI. Въпреки, че има необходимост от цялостна регулация на изкуствения интелект, засега новите промените уреждат въпроса как AI използва обекти на авторски и сродни права, но не и как са уредени правата, ако създател на продукта е самият изкуственият интелект.

За да се използва защитен като интелектуална собственост обект, по принцип трябва да има предварително разрешение. То обикновено е свързано с възнаграждение за използване. В Директивата са предвидени две важни изключения при обработка и автоматизиран анализ на текст и данни (data mining) от общото правило, изискващо съгласие на правоносителя за използване на защитения обект. Директивата казва, че ако правоносителят иска да забрани използването, а обектът е наличен в интернет, тази забрана трябва да е придружена от автоматично разпознаваеми средства, които я обозначават като забранена, т.е. забраната трябва да е обозначена с нещо, което може да бъде автоматично разпознато от софтуера, който го преглежда, да се въведе вътре в кода на страницата съответно указание за софтуера, че тази част не може да бъде използвана при автоматизирана обработка.

Когато обаче правоносителят не е забранил изрично и то със специален код, който да покаже на AI, че не бива да ползва закриляния обект, то при автоматизирана обработка на текст и данни, този обект може свободно да се използва. Но има и една по-широка възможност, която важи само при обработка за научни цели – тогава дори правоносителят да е забранил, обектът може да се използва за автоматизирана обработка. Такова изключение ще се прави за такъв тип научноизследователски организации, които са изцяло с общественополезна цел като БАН, университети, фондове за опазване на културно наследство и др. AI не може да функционира без да ползва големи масиви от данни. Например, ако се изследват определени литературни творби, то би могло да се премине през анализ на стотици хиляди текстове, за да се достигне до резултат съответното научно изследване. Затова ЕС смята, че с инструментите на авторското право и сродните права не бива да се спъва техническият прогрес и развитието на новите технологии. Посочените изключения уреждат единствено този първи аспект, в който AI e ползвател на обекти, защитени от авторски и сродни на авторското права.

Далеч по-дискусионен е вторият аспект, при който AI произвежда определени обекти, за които има спорове дали следва да бъдат защитени като обект на авторско право и сродни права. Ако бъдат защитени, кой би бил правоносителят – дали разработилият AI, или неговият собственик, ползвател, дали възложилият даденото задание. В САЩ Върховният съд отказва да разгледа жалба на учен, който поискал патенти за изобретения, създадени от неговата система за изкуствен интелект. Службата за авторско право на САЩ през март 2023 излезе със становище, че ако сътвореното е изцяло дело на AI без никаква човешка намеса, то няма авторско право на защита. Но ако човек подреди комикс от картинки, създадени от AI, то този комикс е обект на защита, т.нар. сборно произведение. България, а и ЕС като цяло, е далеч от разрешението на този въпрос, свързан с авторските права на създаваното от AI. Законодателствата тепърва ще търсят баланс. Има различни варианти, като може да се предложат дори и някои иновативни. Например сътвореното от AI да се приема като фолклорна творба, тъй като крайният резултат е получен, след като са обработени творби на множество лица от различни поколения, като върху него да има сродни права на продуцент или издател и евентуален изпълнител. При фолклорните творби няма авторско право, защитени са само сродни права, които се предоставят на организация или лице в ролята на издател или продуцент, инвестирал за създаването на въпросния обект. Друго възможно разрешение е, да се предвиди създаденото от изкуствения интелект съдържание да се управлява задължително от организациите за колективно управление на права като така за ангажираните в творческия сектор се осигури доход, компенсиращ загубения от тях и възмездяващ усилията на множеството творци, чиито обекти са станали база за създаденото от изкуствения интелект. По този начин може да се създаде компенсаторен механизъм всички те да получат доход, след като е бил даден безплатен достъп до тяхното творчество.

Тъй като голяма част от създаденото от изкуствения интелект съдържание е конкурентно на създаденото от човека, вероятно ще бъде закрепен на европейско ниво четвъртият закон за роботиката, въведен от Любен Дилов – баща през 1974 г., който гласи, че роботът е длъжен при всички обстоятелства да се легитимира като робот.

Надяваме се, че уредбата ще влезе в сила скоро, давайки необходимите отговори на някои от важните правни въпроси, който AI поставя.

Снимка: БНР