Източник: БНТ

Изкуственият интелект AI продължава да се развива и да предоставя огромни разнообразни възможности. AI създава, без чужда намеса, нови текстове, изображения, музика, клипове, което от своя страна го прави все по – използваемо от хората. Като целите, за които се използва AI – добросъвестно или не, са различни и често няма как да бъдат установени от изкуствения интелект и съответно не представляват предпоставка за отказ да се предостави съответно решение от изкуствения интелект.

Наскоро адв. Емилиян Арнаудов коментира пред БНТ правните аспекти, свързани с появата на клипове с подвеждащо съдържание, засягащо водещи на „По света и у нас“ на Българска национална телевизия, които са създадени посредством изкуствен интелект.

Намирането на извършителите, създали чрез системите на изкуствения интелект и разпространили клип или друг материал с подвеждащо съдържание, може да бъде много трудно. Често нарушителите се крият зад скрити IP адреси, зад виртуални частни мрежи, сървърите са в нещо като офшорни зони, където съответни регулации няма. Това превръща в предизвикателство реализирането на отговорността и квалифицирането на допуснато нарушение от лицата, създали и разпространили обработени и променени чрез AI материали.

Използването на запис от програмата и на логото на обществената телевизия нарушават сродното право на БНТ върху нейната телевизионна програма и правото на търговска марка, защото тя също се използва без съгласието на БНТ. Случаят показва, обаче, по-опасна тенденция. Конституционното право на гражданите да бъдат информирани може да се нарушава по нов начин – вместо с цензура – с дезинформация, а подобна технология крие сериозни опасности – етническо напрежение, религиозни конфликти, дори междудържавни конфликти чрез използване на тази „deepfake“ технология (вид машинно обучение, базирано на изкуствени невронни мрежи, която обикновено се използва за разпознаване на лица), която да създаде впечатление, че някой е казал нещо срещу някого. Deep fake, както и останалите методи на дезинформация, произвеждат материал с неверни факти и твърдения и нарушават правото на гражданите на достъп до наистина достоверна информация.

Очаква се догодина ЕС окончателно да приеме първия акт по цялостна регулация на изкуствения интелект. В него ще се търси сложен баланс, от една страна, да не бъдат затруднени науката, иновациите и прогреса, а от друга – да бъдат защитени гражданите и техните права. В новата регулация ЕС предвижда да включи т.нар. Четвърти закон на роботиката, разработен още от Любен Дилов – баща, а именно: „Роботът е длъжен при всички обстоятелства да се легитимира като робот“. Всеки път, когато действа изкуствен интелект, това ще следва да бъде обозначено.

В полето на авторското право, Народното събрание прие промени в ЗАПСП, които уреждат в кои случаи автоматизирано може да се обработва текст и информация без изричното съгласие на носителите на права. Това касае конкретни хипотези, винаги е въз основа на вече съществуващ правомерен достъп и винаги само с цел автоматизиран анализ.