С проекта се цели въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за укрепване прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане. Тази нова правна рамка въвежда важни механизми за прозрачност в заплащането и конкретни мерки за подобряване на равенството на работното място. Публикуваният проект е на етап обществено обсъждане, като в същия е заложено законът да влезе в сила от 7 юни 2026г., с изключение на част от разпоредбите, свързани с предоставянето на доклади от работодатели. С предложените промени се въвеждат нови правила и задължения за работодателите във връзка с прозрачността на трудовите възнаграждения, както и мониторинга  и докладването на разликите в заплащането.

Задължения за работодателите

1. Обява за работа:

В обявата за свободно работно място наименованието на длъжността следва да се посочи неутрално по отношение на пола.

Въвежда се забрана за работодателите да извършват подбор по набиране на персонал основаващ се на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Всички работодатели ще бъдат задължени при обявяване на свободно работно място да предоставят на кандидата за работа информация относно размера или диапазона на основното трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за длъжността, както и условията относно възнагражденията за длъжността по колективен трудов договор, които имат действие спрямо работодателя.

Предвижда се още забрана за работодателите да изискват от кандидатите информация за възнаграждението от други предходни работодатели.

2. Информация относно трудовото възнаграждение на назначени работници/ служители:

На следващо място се въвежда задължение за работодателите да предоставят при поискване от страна на работниците или служителите, писмена информация относно възнаграждението им, както и такава относно средното ниво на възнаграждение в предприятието с разбивка по пол за работниците и служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд. За изпълнение за това изискване, работодателите ще разполагат с 2-месечен срок от получаване на искането. В тази връзка, работодателите ще са длъжни да информират всяка година до 31 януари своите служители за правото им да получават информация относно трудовите възнаграждения и за реда за упражняване на това право.

След влизане в сила на закона, работодателите няма да имат право да уговарят в трудовите договори условия, с които да ограничават служителите да разкриват информация относно индивидуалните им възнаграждения, но ще имат право да изискват от служителите си, които са получили тази информация, да не я използват за цели, различни от упражняване правото им на равно заплащане.

3. Докладване относно заплащанията на Комисия за защита от дискриминацията:

От изключително значение е предвиденото задължение за предоставяне на данни до 7 юни, на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), относно разликите в заплащането между мъжете и жените за предходната година. Предприятията, които имат над 250 работници и служители, ще са задължени всяка година да представят тази информация, докато за предприятията, с  работници и служители от 100 до 249 е предвидено да предоставят информация на всеки три години. След изпращане на данните и извършване на проверка от регулаторния орган, в случай че се открият необосновани различия в заплащането, работодателят ще има 6-месечен срок за предприемане на мерки по отстраняване на неравенството.

Предвидено е първите доклади за работодатели с наети 150 и повече работници и служители да се представят пред КЗД до 7 юни 2027 г., а за работодатели с наети от 100 до 149 работници и служители – до 7 юни 2031 г.

В случай че информацията от доклада показва разлика от най-малко 5% в средното ниво на заплащане на жените и мъжете за определена категория работници и служители, разликата не е обоснована от сложността, тежестта и отговорността на труда или не е коригирана в 6-месечния срок за предприемане на мерки по отстраняване на неравенството, работодателите след консултации с представители на работниците/ служителите и синдикалните организации, следва да изготвят съвместна оценка на заплащането с определено законово съдържание, която да представи на КЗД, а при поискване и на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Оценката следва да съдържа и коригиращи мерки, които работодателят трябва да приложи до 1 година.

Предвидено е Комисията за защита от дискриминация да предоставя техническа помощ и обучение на работодатели, представителите на работниците и служителите и на синдикалните организации в предприятия с по-малко от 250 работници и служители за изпълнение на задълженията им относно прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете. Също така Комисията следва да разработи методики и други инструменти за подпомагане на работодателите при оценката на разликите в заплащането на жените и мъжете.

Информацията от докладите е предвидено да се публикува по леснодостъпен и удобен за ползване начин, което позволява сравняване между работодателите, браншовете или отраслите и регионите.