В предложения проект за изменение  и допълнение на Гражданския процесуален кодекс се предвижда имуществена санкция за страна, която не се яви или откаже да участва в информационна среща по медиация, въпреки съдебно задължение. Макар формално да са спазени изискванията за конституционосъобразност, новата регламентация наподобява вече обявен за противоконституционен текст и повдига същите съществени въпроси. Основният проблем е, че санкционирането на отказ от участие в процедура, основана на доброволност, нарушава принципа на свободната воля и материалната справедливост. В съответствие с решението на Конституционния съд и препоръките на Европейския парламент, се предлага алтернативен законодателен подход — страните да поемат направените разноски по медиацията, без да се прилагат санкции, като се запази доброволният характер на процедурата.

Предлагаме да се възприеме алтернативен законодателен подход по отношение на уредбата на информационната среща за медиация, въведена с предложения нов чл. 140, ал. 3–6 от ГПК. Критиката е насочена към факта, че тази среща представлява допълнителен, утежняващ и забавящ процеса етап в гражданския процес, който води до излишни разходи и затруднения за страните. Предложението е да се обмисли като по-целесъобразен вариант информационната среща да се провежда в рамките на първото открито съдебно заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене, ако това не затруднява процеса, като по този начин се гарантира баланс между ефективността на производството и доброволния характер на медиацията.

В становището сме отправили критика към предвиденото задължение за лично явяване на страните в информационната среща по медиация, предвидено в законопроекта за промени в ГПК. Основният аргумент е, че подобно изискване подкопава ролята на адвоката като професионален представител и съветник на страната, внушавайки недоверие. Адвокатът е този, който следва да информира клиента за процесуалните възможности, включително за медиацията.

С текста на становището изразяваме несъгласие с включването на граждански и търговски спорове с висока имуществена стойност в обхвата на задължителното участие в информационна среща за процедура по медиация. Аргументите са, че в тези случаи страните често вече са изчерпали възможностите за доброволно споразумение, а задължителната медиация би довела до забавяне, допълнителни разходи и риск от злоупотреби. Това би нарушило правото на достъп до съд в разумен срок. Предлага се вместо задължение да се въведат стимули за доброволно участие в медиация и да се ограничат задължителните срещи до спорове, при които е по-вероятно постигане на извънсъдебно споразумение.

Пълният текст на становището на Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ е наличен тук