Съвременният живот показа, че често се случва контрагент, на когото, доверявайки се сме отпуснали определена сума пари в заем, под формата на стоков кредит или разсрочено плащане, започва да се крие, да лъже, че в момента има финансови затруднения и скоро ще се издължи или направо твърди, че нищо не Ви дължи! И тук възниква въпросът как да бъде максимално гарантирано и обезпечено получаването обратно на дадените пари. Една от формите на обезпечение на парично вземане е издаването на „запис на заповед“ (ЗЗ).

Записът на заповед е ценна книга, която доказва волята на лицето, което я е издало, че поема задължението към кредитора си да му заплати определена сума на определена дата, наричана падеж. Тази форма на възникване на задължение доскоро не намираше широко приложение поради липсата на доверие в институциите, икономическите измами, а често и поради непознаване на възможностите и силата на подобни документи. Основното предимство на този способ за регламентиране на парични отношения между частноправни субекти е, че при неизпълнение на поетото задължение, кредиторът може по един сравнително бърз и опростен ред да се снабди с изпълнителен титул в негова полза.

Когато изискуемо вземане е материализирано в ценна книга – запис на заповед, кредиторът може да се възползва от уреденото в Гражданския процесуален кодекс производство по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Процедурата по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е ориентиранa към защита правата на кредитора чрез снабдяване с изпълнителен титул в кратки срокове и се отличава със следните положителни характеристики:

• Формалност – производството за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление в компетентният съд. Формата и съдържанието на заявлението са съобразени с особени изисквания, които са изрично нормативмо установени чрез специална наредба на Министъра на правосъдието. Това законодателно решение улеснява кредиторa, който следва единствено да попълни бланката на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и да приложи документа по чл. 417, т. 9 от ГПК.
• Разходи – при инициране на производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение се заплаща намалена държавна такса в размер на 2 % от материалния интерес. В случай, че от страна на длъжника постъпи възражение и кредиторът подаде искова молба за установяване на вземането си, последният следва да доплати държавна такса, като приспадне вече внесената сума. Практиката показва, че в значителна част от случаите длъжниците не отричат съществуването на задължението и не възразяват срещу издадените заповеди за изпълнение,, като съответно отпада необходимостта от водене на исково производство и доплащане на държавна такса.
• Бързина – съдът следва да разгледа постъпилото заявление в разпоредително заседание и да се произнесе в тридневен срок, съобразявайки наличието на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Следва да се подчертае, че съдът прави проверка както по отношение на формата и съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, така и на документа, който е представен със заявлението. Решаващият състав проверява дали записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случай, че са налице законовоопределените предпоставки, съдът издава заповед за незабавно изпълнение без изслушване на страните, без събиране на доказателства за установяване на фактите и без провеждането на устни състезания.
• Изпълнителна сила – българският законодател е възприел разрешението, че заповедта за незабавно изпълнение придобива изпълнителна сила в момента на своето издаване, преди да бъде дадена възможност на длъжника да вземе становище по нея. Нейната изпълнителна сила възниква като правна последица от самия факт на издаването й, независимо от момента на влизането и в сила. Едновременно със заповедта за незабавно изпълнение съдът издава и изпълнителен лист срещу длъжника и въз основа на тези съдебни актове кредиторът може да пристъпи към образуване на изпълнително производство.

Записът на заповед е удобна форма за писмено, доброволно и предварително уреждане на финансови отношенията между търговци. Тя улеснява взаимоотношенията в бизнеса и силно скъсява във времето съдебните процеси и най-вече съдебните разноски. Но за да имате на свое разположение ЗЗ, който ви осигурява лесно и безпроблемно събиране на вземанията, документът трябва да е редовен от външна страна – нещо, което задължително се проверява от съда преди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Предназначението на следващите редове е именно да Ви запознае с всички необходими реквизити на ЗЗ, които му придават качеството на годен документ по смисъла на чл. 417 от ГПК и в максимална степен Ви позволяват да се възползвате от предимствата на тази ценна книга.

• На първо място документът трябва да съдържа наименованието „запис на заповед“ на езика, на който е написан. Наименованието трябва да се съдържа както в заглавието, така и в самия текст на документа. Въпреки липсата на изрично законоустановено изискване, в ЗЗ е за предпочитане да се съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Безусловността на обещанието намира израз в изразите: „безусловно обещавам”, „безусловно и неотменимо се задължавам”, както и други равнозначни словосъчетания. Трябва да се посочи и точната сума пари, която се дължи и валутата, в която следва да бъде заплатена. Нашият съвет е сумата да бъде посочена в цифри и веднага след това в скоби да бъде обозначена с думи.
• Посочват се падеж и място на плащането. Падежът е моментът, от който задължението става изискуемо. Той може да бъде определен по няколко начина: като се посочи точна дата; като се посочи определен срок след издаването на ЗЗ; с предявяването на ЗЗ или определен срок след това. Всеки един от вариантите гарантира по еднакъв начин Вашите интереси и зависи от договореностите Ви с издателя.
  Забележка: Ако не е посочен падеж, това не опорочава ЗЗ – презюмира се, че е платим на предявяване. В случай, че е уговорено, че ЗЗ е платим на предявяване, това трябва да бъде направено в срок до една година от издаването му, като този срок може да бъде променен от издателя. Ако не е посочено мястото на плащане, за такова се приема мястото, на което е издаден ЗЗ.
• Името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – нашият съвет е кредиторът да се определя с търговското си наименование, ЕИК, (номер на фирмено дело, когато търговецът не е пререгистриран), адрес на управление, както и данните на лицето, което го представлява.
• Дата и място на издаването – непосочването на място на издаване не опорочава ЗЗ, документът се смята за издаден на мястото, посочено до името на издателя.
• Подпис на издателя – издателят трябва да разпише собственоръчно ЗЗ. Допуска се подписване и от пълномощник, но в този случай Ви съветваме да изискате нотариално заверено пълномощно от лицето, което ще разпише ЗЗ в качеството си на пълномощник. Пълномощното трябва да е изрично, а също така и в ЗЗ да се отрази, че се подписва от пълномощник.